Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 263237/23.09.2020 г. по описа на СГС, подадена от П. С. Р. на основание чл. 303, т. 4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение на ВКС, постановено по гр. д. №4250/19г., с което е отхвърлен иска на молителката по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност на решение на Общо събрание на „Бел строй инвест“ ООД от 01.04.10г. за разпределяне като дивидент печалбата на дружеството за 2009г. в размер на 83000лв..

Молителят твърди, че решението на ВКС противоречи на определение по същото дело, постановено от друг състав на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което е отменено определение за прекратяване на производството по делото с аргумент, че искът по чл. 135 ЗЗД е допустим, а решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлило иска по чл. 135 ЗЗД с обратен аргумент, а именно, че нормата на чл. 135 ЗЗД е неприложима.

Ответниците по молбата Б. П. и П. П. са възразили в срока за отговор, че молбата е неоснователна с довод, че не е налице противоречие между две влезли в сила решения.

Молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, защото не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, съгласно т. 10 от т. р. №7/17г. на ОСГТК.

В т. 5 от същото тълкувателно решение са разяснени кои са фактическите предпоставки за отмяна по реда на чл. 303, т. 4 ГПК, а именно пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, и алтернативно - когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.

Следователно, за да е редовна молбата за отмяна, тя следва да съдържа твърдения за осъществили се факти от хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, т. е. да са развити твърдения за наличието на две влезли в сила съдебни решения, формиращи СПН, които са с обективен и субективен идентитет, или алтернативно формираната СПН по едното дело да е обуславяща за формирането на СПН по другото дело.

В случая обаче такива твърдения не са развити, тъй като молителят е поискал отмяна между определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което е отменено преграждащо определение и решение, по което е формирана СПН.Стелно молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

При този изход на делото в полза на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на 910лв. адвокатски хонорар.

Воден от горното, ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане молба вх. № 263237/23.09.2020 г. по описа на СГС, подадена от П. С. Р. на основание чл. 303, т. 4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение на ВКС, постановено по гр. д. №4250/19г..

Осъжда молителката П. С. Р. да плати на Б. П. П. и П. Б. П. 910лв. разноски по делото.

Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в 1- седмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: