Р Е Ш Е Н И Е

№ 545

София, 07 декември 2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение в съдебно заседание на първи декември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

при секретар: Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Антони Лаков

изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова

н. дело № 535/2010 година

Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на НОХД № 18/2010 г. по описа на Районен съд – Оряхово и отмяна на постановеното по него определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателното делото, влязло в сила на 30.06.2010 г. в частта му относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, както и определяне на типа затворническо общежитие и режима на изтърпяване на наложеното наказание по отношение на осъдения М. Е. Д.. В искането за възобновяване се твърди, че при постановяване на определението са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като с одобреното споразумение е приложена и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК в разрез с императивната норма на чл. 383, ал. 2 от НПК. Допуснато е и нарушение на закона, предвид приложението на чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, вместо чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

В съдебното заседание искането за възобновяване се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура.

Осъденият М. Е. Д. се явява лично, редовно призован. В касационното производство участва процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, който счита искането за неоснователно.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:

І. С подлежащото на контрол определение е одобрено споразумение за решаване на наказателното дело, сключено между прокурор и защитник на осъдения М. Е. Д., с което последният е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. Наложеното му наказание е при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 63, т. 3 от ЗИНЗС е определен “общ” режим на изтърпяване на наложеното наказание в затворническо общежитие от “открит тип”. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието от една година лишаване от свобода, наложено му с присъда № 226/06.11.2006 г. по НОХД № 235/06 г. от Районен съд – Оряхово. По отношение на тази санкция съдът не е определил режим на изтърпяване и тип на затворническото заведение, макар да е бил длъжен (виж ТР № 29/1974 г. на ОСНК).

Претендираните нарушения на процесуалния и материален закон са налице, поради което искането за възобновяване се явява основателно и в двете му части.

1.Разпоредбата на чл. 381, ал. 5 от НПК очертава предмета на споразумението, по което се съдържа и съгласие по посочените там изрично въпроси. В същите не е включено (съгласие от страните) произнасяне на съда по чл. 68, ал. 1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 2 от НПК, когато деянието, предмет на споразумението, е извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от НК, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание, но в процедура по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. Казаното има отношение не само, защото е нарушен реда – този по чл. 383, ал. 2 от НПК, но и защото определението на съда, постановено по чл. 306 от НПК, подлежи на инстанционен контрол, а определението, с което е одобрено споразумение за решаване на делото е окончателно и не подлежи на обжалване – чл. 382, ал. 9 от НПК.

2. Видно от съдържанието на споразумението, с което е наложено наказанието на осъдения Д. и приведено е в изпълнение предишно наказание лишаване от свобода е определен тип затворническо общежитие и режим за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода”, който не съответства на статута за съдимост на осъдения. Към момента на осъждането на Д. за престъплението, предмет на споразумението, той вече е бил осъждано лице, на което е налагано наказание лишаване от свобода, т. е. не е бил осъден за първи път на лишаване от свобода по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Законът не изисква това предходно наложено наказание лишаване от свобода да е търпяно ефективно. Този статут на осъдения предопределя качеството му на лице по чл. 60, ал. 1 от закона, което води до определяне на тип затворническо заведение закрит за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и съгласно чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС строг режим за изтърпяването му.Приложението на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС няма как да се свърже с момента на условното осъждане, макар то да е било първото лишаване от свобода за осъденото лице, но тогава той не е бил настанен в място за лишаване от свобода, а именно това е решаващото. Последно посоченото също следва да се съобрази от съда.

Обобщено казано, налице са претендираните с искането за възобновяване нарушения на процесуалния и материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Въпросите, относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК и тези, свързани с типа на затворническото заведение и следващият се режим за изпълнение на двете санкции “лишаване от свобода”, следва да бъдат пререшени в отделно производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.

Предвид горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

по

реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила определение от 30.06.2010 г., постановено по НОХД № 18/2010 г. от Районен съд - Оряхово, с което на основание чл. 384, ал. 1 във вр. с чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение за решаване на наказателното делото между прокурора и защитата на М. Е. Д., както следва:

-в

ЧАСТТА

, с която е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК;

-в

ЧАСТТА

, с която на осъдения М. Е. Д. е определен открит тип затворническо общежитие и общ първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода;

като в тази части

ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от същия съд в производство по чл. 306, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.