Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Местни данъци“ при община В. срещу решение № 2426/30.11.2016г. на Административен съд гр. В. по адм. д. № 1736/2016г., с което съдът по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] е отменил Акт за установяване на задължения № МД – АУ – 1756/07.03.2016г., издаден от главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ при Дирекция „Местни данъци“ към община В., потвърден с Решение № МД – РШ – 040/19.05.2016г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ към община В.. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 137, ал. 7 АПК, като е приел, че страните са редовно призовани за съдебното заседание, проведено на 01.11.2016г. В противоречие с разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не съдействал на страните за изясняване на спора от фактическа страна. Изслушаната по делото експертиза била приета като доказателствено средство без съдът да изслуша становището на директора на Дирекция „Местни данъци“ при община В.. Намира за неправилен изводът на съда в насока, че органът не е изискал от данъчно-задълженото лице допълнително информация, както и че не е извършил проверка по случая. В тази насока изброява писмени доказателства, за които сочи, че не са обсъдени от съдебния състав на първоинстанционния съд, като в противоречие с тях съдът прави извод за допуснати от органа съществени процесуални нарушения в нарушение на чл. 5 и чл. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/, чл. 18 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу Акт за установяване...