Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [ЮЛ] - гр. [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. К. срещу срещу Решение № 50/06.03.2013г., постановено по адм. дело № 371/2012 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на същата срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 24/2012 от 05.09.2012 г. на Началника на М. С, потвърдено с Решение № 561/25.10.2012г. на Директора на Агенция "Митници", в размер на 87 089 лева мито и ДДС в размер на 30 260, 80 лева, ведно със законната лихва върху вземанията, считано от 20.09..2008г. до окончателното изплащане на главницата.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът се позовава на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР относно задълженията на митническите органи да потърсят дължимите публични държавни вземания първо от пряко дължащите ги лица в рамките на възможното, а отговорността на асоциацията е обикновена солидарна и задължително предполага поредност при събиране на вземанията. Посочва в този смисъл трайната съдебна практика, включително и ТР № 3/2003 г. на Върховния административен съд. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Началникът на М. П, чрез юрк. П. Г. в писмено становище оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като се позовава на Решение на СЕС по дело С - 224/2016.

Върховният административен...