Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Й. В. Б. против решение № 969 от 12.01.2018 г., постановено по адм. д. 130/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х.. Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на решението и моли за отмяната му.

Ответникът – началникът на регионален отдел „Национален строителен контрол“ при РДНСК – [район], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Х. отхвърля иска на Й. В. Б., с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началника на регионален отдел „Национален строителен контрол“ при РДНСК – [район] за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-Х-21/14.06.2010 г. за премахване на незаконен строеж „двуетажна жилищна сграда“ в ПИ [номер], м. [местност] в землището на [населено място], община [община], област Х..

За да постанови този резултата съдът приема, че не е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК, установяващ основателност на иска - давността по чл. 285, ал. 1 АПК е прекъсната с получената надлежно покана за доброволно изпълнение на 13.03.2013 г., а акта за узаконяване е обявен за нищожен с влязъл в сила съдебен акт.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи...