Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С Решение № 2514/13.04.2017 г., постановено по административно дело № 12072/2016 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Т. Н. Н. от [населено място] против Решение № 2153-21-317/30.09.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт София - град, с което е оставена без уважение жалба, вх. № 1012-21-1406/21.09.2016г., срещу Разпореждане №[ЕГН]/46 от 21.06.2016г. на длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване” при СУ “СО“ при НОИ, с което на Т. Н. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от Т. Н. с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е за отмяна на оспорения съдебен акт и решаване на спора по същество, като се отмени решението на административния орган и потвърденото с него разпореждане и се приеме, че касатора има осигурителен стаж от първа категория в размер на 8 години, 4 месеца и 6 дни.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София - град, действащ чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт М., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на Административен съд София - град да се остави в сила като правилно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Съдебното решение е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка по спора.

Т. Н. е подал до директора на ТП на НОИ-София-град заявление, вх. № 2113-21-8023/23.12.2015г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж и доход по чл. 2 от НПОС: удостоверение от поделение [номер]-МВР,съгласно което лицето е било на редовна военна служба от 20.09.1980г. до 02.10.1982г., като е прослужило 2г.,0м. и 20 дни, отчетна карта, издадена на 04.10.1982г. от началник на Пето районно военно окръжие, видно от която за същия период 19.09.1980г. до 02.10.1982г. е служил в гранична част - под. [номер] –МВР като сапьор –категория първа, удостоверение от [номер] ОУ-МВР- [населено място], съгласно което същият е заемал офицерска длъжност в МВР от 23.12.1987г. до 15.04.1990г., или 2г., 03 месеца и 22 дни, осигурителна книжка, издадена на 18.04.1997г. от РУ“СО“-София за самоосигуряващо се лице от 01.01.1996г. до 31.12.2001г. или 6 г. осигурителен стаж и 4 бр. трудови книжки. Представена е и диплома за завършено висше образование, издадена от [ЮЛ], съгласно която Н. е постъпил през 1983г. и е завършил през 1987г. пълния курс по специалността „Управление на обществения ред и осигуряване на безопасно движение по пътищата“

След превръщането му по реда на чл. 104 от КСО, общият осигурителен стаж от трета категория е 25 години, 07 месеца и 03 дни. Констатирано е, че заявителят е навършил 54 години 06 месеца и 27 дни към 23.12.2015г. Въз основа на тези констатации, ръководител „ПО“ при СУ“СО“ е издал Разпореждане № [ЕГН]/46/21.06.2016г., с което е постановил отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, като е приел че не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО за 2015г. за навършени 63 години и 8 месеца, и наличие на 38 години осигурителен стаж, изискващи се за мъжете, като е посочено на следващо място, че не отговаря и на изискването на §4, ал. 1 от ПЗР на КСО за 10 години осигурителен стаж от първа категория.

Недоволен от разпореждането, Н. го е обжалвал по административен ред с твърдението, че неправилно не му е зачетен като осигурителен стаж от първа категория периодът 20.09.1980г.- 02.10.1982г. – 02г., 03м. и 22дни, когато е служил в под. [номер] –МВР, както и периодът 01.09.1983г.-15.09.1987г. от 4 години, удостоверен с представената диплома от [ЮЛ].

С Решение № 2153-21-317/30.09.2016 г., директорът на ТП на НОИ София - град е отхвърлил жалбата като неоснователна и по съображения, че правилно е зачетено в обжалваното разпореждане времето на наборната военна служба от 20.09.1980-02.10.1982г., когато Н. е бил зачислен да изпълнява длъжността“сапьор“ в гранична част, за осигурителен стаж от трета категория труд, съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО и чл. 44, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, като в този период той се е обучавал в армията за придобиване на знания и умения, свързани със сапьорската дейност и осигурителните вноски се дължат от републиканския бюджет. На следващо място е приел, че предвид обстоятелството, че Н. е постъпил в ВСШ “Г.Д.“-МВР след изтичане на срока на наборната военна служба на 02.01.1982г., липсва правно основание за зачитане на периода на обучението му от 1983г. до 1987г. като осигурителен стаж, а още по - малко като такъв от първа категория. Приел е, че времето на обучение в школата на МВР може да бъде зачетено за осигурителен стаж при пенсиониране по реда на чл. 9а от КСО след заплащане на осигурителни вноски от жалбоподателя.

От своя страна Административен съд София - град не е уважил сезиралата го жалба на Н. срещу решението на директора на ТП на НОИ София - град. Съдът обосновано е приел, че атакуваното пред него решение е издадено от компетентен орган в законоустановения срок и в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби. В мотивите на проверяваното съдебно решение са изложени подробни и убедителни съображения за отсъствие на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на чл. 68, ал. 1-2 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, с оглед на което обосновано е приета законосъобразност на оспорения пред съда акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съдебен акт е постановен в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че жалбата на Н. по съдебен ред е неоснователна.

Не биха могли да се кредитират оплакванията на касатора за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички инвокирани възражения.

Противно на поддържаното от касатора, решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Административен съд София - град надлежно е обсъдил събраните по делото доказателства за спорните периоди 20.09.1980 г. – 02.10.1982 г. и 01.09.1983 г. – 15.02.1987 г., за които периоди е установено следното:

За първия период- 1980 г.- 1982 г., зачитането на стажа при пенсиониране се регламентира от Правилник за прилагане на Закон за пенсиите отм. , като съгласно чл. 81, изр. първо от ППЗП в редакцията, действала за процесния период /ДВ, бр. 102 от 1967 г./, зачита се за трудов стаж от ІІІ категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. С ДВ, бр. 40 от 1991 г., в сила от 21.05.1991 г. текстът на чл. 81, изр. първо от ППЗП е изменен, гласейки, че се зачита за трудов стаж от трета категория времето, прекарано в редовна военна служба или в строителни войски.

В периода от 1958 г. до 27.02.1996 г., военната служба се е регулирала от разпоредбите на Закон за всеобщата военна служба в Народна република България отм. Съгласно нормите в този закон, служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат „срочнослужещи“, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба „свръхсрочнослужещи“. По отношение на редовната военна служба е предвидено, че на такава подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски /чл. 21 от ЗВВСНРБ отм. /. Съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ отм. в относимата редакция, срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана - три години.

По този начин правилен е изводът на съда, както и този, направен от административния орган, че наборните военнослужещи (срочнослужещи), какъвто е Н., които са отбивали редовната си военна служба по времето, когато такава е била задължителна, макар да се ползват от правото срока на отбиване да се зачита за трудов стаж ІІІ категория труд, не могат да се ползват от специалните правила за кадровите военнослужещи (свръхсрочнослужещи), каквото е твърдението на касатора, позоваващ се на отразеното в удостоверение № 233 на началник щаб на поделение [номер] от 20.09.1980 г. до 02.10.1982 г. /02 г. 00 м. 12 дни/. Този факт не търпи промяна и предвид отразеното в отчетната карта, а именно, че Н. е бил зачислен като „сапьор“ в гранична част и следва да му бъден зачетен периодът за първа категория труд. Периодът, прекаран в редовна военна служба се зачита за трудов стаж по силата на специалната разпоредба на чл. 81 от ППЗП отм. , а не във връзка с положен труд, изплатено възнаграждение и проведено осигуряване.

В този смисъл неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил и взел предвид приложеното от касатора писмено доказателство - отчетна карта, тъй като това доказателствено средство се съдържа още в пенсионната преписка и е обсъдено от съда както самостоятелно, така и в съвкупността му с останалите доказателства по делото, като неговото наличие не формира различни правни съждения и изводи от горепосочените.

По отношение на втория период- 01.09.1983г.-15.09.1987г., първоинстанционният съд съвсем законосъобразно е развил мотиви, че възможността за признаване на срока на обучението във Висшата специална школа за осигурителен стаж, законодателят е предвидил в чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО във вр. с чл. 45, ал. 1 от НПОС - чрез внасяне на осигурителните вноски за съответния период.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/ в сила от 1.01.2013 г./, времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с удостоверение по утвърден образец, издаден от териториалното поделение на НОИ, въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, или документ за придобита научна и образователна степен доктор, документ за внесените осигурителни вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението или докторантурата. В хода на съдебното следствие пред административния съд е безспорно установено, че Т. Н. е представил само диплома за завършено висше образование и документ, удостоверяващ срока на обучението, но не се твърди и не е доказано по надлежния начин да са заплатени дължимите осигурителни вноски за срока на обучението. Ето защо, съдът законосъобразно и правилно е преценил, че не е налице правно основание за зачитане като осигурителен стаж на периода с продължителност от 4 години, тъй като хипотезата на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО не е налице.

За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че е възможно да бъде ревизирана преценката за право на пенсия, но при условие, че бъдат заплатени осигурителните вноски за този период. Според чл. 9а, ал. 3 КСО (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. С оглед разпоредбите на чл. 9а ал. 1 - ал. 3 КСО, правопораждащият факт е датата на извършения превод на осигурителните вноски – с него се завършва фактическия състав на придобиването на стажа по чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО, според ал. 3 на чл. 9а, КСО – чрез подаване на декларация и извършване на превода.

Снабдяването с Удостоверение за стажа по определен образец – УП-16, съгласно чл. 45, ал. 1 НПОС, не е част от фактическия състав по придобиването на правото на пенсия /в случая по специалната разпоредба на чл. 9а, ал. 1 КСО във връзка с чл. 68, ал. 1-2 от КСО/. Удостоверението има удостоверителен характер, установяващ едно вече възникнало право да бъде зачетен осигурителният стаж за обучението на лицето, но не е правопораждащ факт за възникване на правото на пенсия.

Въз основа на надлежно събрания доказателствен материал, съдът е извел обоснован и материално законосъобразен извод, че не са налице нито предпоставките по чл. 68, ал. 1-2 КСО, тъй като Н. няма навършени 63 г. и 8 месеца и 38 години осигурителен стаж, нито кумулативно дадените предпоставки на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, а именно - жалбоподателят да е работил минимум 10 години при условията на първа категория труд, което го лишава от основание да му се признае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при посочените в тази норма условия.

Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не е претендирал разноски, поради което такива не се дължат.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2514 от 13.04.2017 г. по административно дело № 12072/2016 г. на Административен съд София - град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.