Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“, против решение № 242 от 11.01.2018 г., постановено по адм. д. № 9105/2016 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София - град отменя решение от 15.06.2016 г. на началника на митница Югозападна, потвърдено с решение от 15.08.2016 г. на директора на Агенция „Митници“, с което на [фирма] е отказано възстановяване на платен акциз за етилов алкохол в размер на 102 913.54 лв. по подадено искане за възстановяване на акциз от 21.12.2015 г. и връща преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт.
За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същият е в противоречие с материалния закон.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.
Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че основанието за възстановяване на платен акциз за използван в производството на лекарства етилов алкохол е разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС), в какъвто смисъл е направеното от [фирма] искане, а не чл. 22, ал. 3, т. 2 от закона. От събраните по делото доказателства в т. ч. и заключенията на приетите съдебна химико-фармацевтична експертиза и съдебно-счетоводна експертиза по несъмнен начин е установено, че етиловия алкохол, за който е платен акциз за процесния период – 17.07.2012 г.-31.12.2014 г., е използван за измиване и дезинфекция на лабораторна стъклария, което е задължителна и неразделна част от технологията на производствения процес на лекарствени средства. Тези дейности са описани подробно в Стандартна оперативна процедура SOP-03962, в действащата редакция за процесния период, като употребеното количество етилов алкохол е документирано по надлежния ред. Безспорно е установено, че това количество не е вложено в крайните продукти, а е използвано за дезинфекция на лабораторна стъклария за избягване на всякакъв вид замърсяване на пробите с оглед годността на произвежданите лекарствени средства и безопасността им при ползване. Установено е, че с издадените на [фирма] 33 бр. решения за възстановяване на акциз не е възстановен акциз по приложените фактури към искането на дружеството, които са с различни издатели и не са прилагани към исканията, за които са издадени решения за възстановяване на акциз.
При тези данни законосъобразен е изводът на съда, че в случая е приложима хипотезата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, съгласно която възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани в производствен процес, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол независимо от разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС, която предвижда, че за целите на чл. 24, ал. 4, т. 4 от ЗАДС не се смята за използван в производствения процес алкохол, използван като средство за почистване. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се позова на решение по дело С-306/14 г. на Съда на Европейския съюз по повод отправеното преюдициално запитване от ВАС по адм. д. №13340/2013 г. по описа на ВАС, с което е прието, че чл. 27, § 1, б. “г“ от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване и помещения, служещи за производството на лекарства. Следователно дезинфекцията с етилов алкохол, съобразно мотивите на цитираното решение на СЕС, не попада в хипотезата на почистване, а в производствения цикъл на лекарствата и е част от него. В тази хипотеза разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС е неотносима. В разглеждания случай приложима е разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, регламентираща възстановяването на акциз за използван алкохол в производствения процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. В настоящия случай не е спорно, че алкохолът е използван в производствения процес, а не в крайния продукт - лекарството, поради което съдът правилно приема, че акцизът за използвания за дезинфекция алкохол подлежи на възстановяване по посочената норма. Административният орган се позовава на разпоредбата на чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС, съгласно която се възстановява платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, вложени в производството на лекарствени продукти по смисъла на ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА) и ветеринарномедицински продукти по смисъла на ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ). Несъмнено в случая етиловия алкохол не е вложен в производството на лекарствени средства, а е вложен в производствения процес, който неминуемо включва и дезинфекция. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт Административен съд София – град, постановява решение в съответствие с материалния закон.
Позоваването в касационната жалба на чл. 9, ал. 1 ППЗАДС, е неоснователно, тъй като в случая е приложим чл. 9, ал. 2, съгласно който възстановяването по чл. 22, ал. 4 от закона се прилага и за производители, които използват в производствения процес алкохол и алкохолни напитки с платен акциз, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол. Неотносим е и чл. 7, ал. 1 ППЗАДС, тъй като същият изрично регламентира, че възстановяването по чл. 22, ал. 3 и 5 от закона се прилага само за производители на оцет, лекарства, ветеринарномедицински продукти, ароматични продукти с алкохолно съдържание до 1, 2 % vol за добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки, хранителни продукти (с пълнеж или приготвени по друг начин), когато алкохолът и алкохолните напитки са вложени пряко или като съставка в полуготови продукти при посочените в разпоредбата условия, а в случая по несъмнен начин е установено, че алкохолът не е вложен пряко или като съставна част на лекарствените средства.
С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 242 от 11.01.2018 г., постановено по адм. д. № 9105/2016 г. по описа на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване.