Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К)(ДОПК).

Образувано е по касационна жалба от заместник -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-РА против решение № 1295 от 21.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2313/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът твърди недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустима като просрочена жалба, а евентуално -неправилност на същото поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено или отменено изцяло като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Ответникът, Т. П. Б. от [населено място], редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред ВАС, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП), съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32405 от 28.07.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Т. П. Б. е установена недължимо платена сума в размер общо на 9 867.37 лв за кампания 2009 г. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 16/150609/54241, тъй като сумата е била платена за недопустими за подпомагане площи.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с допустима жалба, а атакуваният с нея АУПДВ е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се на първо място в непосочване на фактически и правни основания за издаването му по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК –т. е.липса на мотиви. Съдът е развил доводи и за други, допуснати при постановяване на акта, съществени процесуални нарушения - неуведомяване на земеделския производител за отпочналото административно производство по издаване на АУПДВ, с което същият е лишен от правото да участва в него, да присъства на проверките, да прави възражения и представя доказателства; неупражняване на служебното начало в административния процес и несъбиране служебно на всички относими доказателства преди постановяване на акта и др. Отделно от това, съдът е приел, че преди издаването на обжалвания АУПДВ не е проведена задължителната административна процедура, предхождаща постановяването му – земеделският производител не е поканен да попълни декларация за изясняване принадлежността на двойно декларираните площи, в която да е посочил дали за всяко БЗС потвърждава ползването на цялата застъпена площ или се отказва изцяло от нея, съответно – от част от нея и т. н.

Така постановеното първоинстанционно решение е правилно, макар и по частично различни от изложените от първоинстанционния съд съображения.

Настоящият състав на ВАС намира за неоснователни развитите в касационната жалба доводи за недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустима поради просрочието й жалба. Правилен в този смисъл е крайният извод на АС - Пловдив за подаване на жалбата срещу АУПДВ в срок. Недоказани остават твърденията на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за това, че обжалваният административен акт законосъобразно е бил съобщен на жалбоподателя по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК. Действително според чл. 61, ал. 3 от АПК индивидуален административен акт се съобщава на адресата му чрез обявяването му на съответното табло за обявления при издалия го административен орган и в случаите, в които адресатът на акта не е бил намерен на посочения от него адрес. Не такъв е конкретният случай обаче, доколкото, видно от обратна разписка за получаване на пратка чрез С. П / л. 16 по първоинстанционното дело / липсва надлежно отбелязване за търсене на лицето и ненамирането му на посочения от него адрес. В. отбелязването „стикер“ в графата „Опит за връчване“ и посочване на две дати : 10.11.2011 и 15.11.2011г. за поставяне на същия, липсва надлежно попълване на останалите задължителни графи на същия документ, относими към удостоверяване на опита за връчване, а именно : час и минута на посещение на адреса / вероятно неслучайно предвидени в бланката в две отделни графи/, както и идентифициране на куриера, доставящ пратката. Празнотите на тези графи в обратната разписка не могат да бъдат валидно преодолени с допълнителни разяснения чрез издадени от куриерската фирма пост фактум служебни бележки.

Неоснователни са и евентуално развитите от касатора доводи за неправилност на съдебното решение.

Правилен е решаващият извод на съда за липса на мотиви на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт /какъвто безспорно е АУПДВ/ следва да съдържа като задължителен реквизит фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Обосновано съдът е приел, че такова фактическо описание на основанието за издаване на акта липсва. Административният орган се е позовал единствено на „новополучена официална информация в ИСАК, с която РА е длъжна да се съобрази”.., съгласно която …”е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 9867.37 лв се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи”. Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита недопустими за подпомагане и техният размер; причините, поради които същите се явяват недопустими за подпомагане и въз основа на какви проверки; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума; причините, въз основа на които същата се явява недължимо платена и др.Фактическите основания за издаване на акта не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискванията на ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС,поради което правилно съдът е приел, че липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на фактическите основания за постановяването му за първи път в съдебната фаза на производството.

Наред с горното, правилно съдът е приел, че при постановяване на обжалвания АУПДВ са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, явяващи се основание за отмяната му. Нарушени са императивните изисквания на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК - административният орган не е уведомил земеделския производител за отпочване на производството по издаване на акта, не му е осигурил достъп до новопостъпилата информация от ИСАК, на база на която е преценил наличието на недължимо платени суми, лишил го е от възможност да участва в административното производство, да прави възражения и ангажира доказателства в своя защита, не е събрал служебно необходимите доказателства преди постановяване на административния акт.

Отделно от развитите от АС-Пловдив съображения за незаконосъобразност на атакувания АУПДВ, настоящият касационен състав на ВАС намира, че същият административен акт е незаконосъобразен и като постановен в противоречие с материалния закон. Видно от съдържанието на самия АУПДВ, Т. Б. е получил разрешената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане е извършена административна проверка, при която е установено, че част от заявените площи са допустими за подпомагане. Едва при следваща проверка от РА, предизвикана от постъпила от МЗХ нова информация, е констатирано, че част от оторизираната субсидия се явява недължимо платена и е издаден обжалваният АУПДВ. На база горните факти не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което, чрез деклариране на неверни данни, да е въвело в заблуждение административния орган при определяне на дължимата субсидия. Доколкото жалбоподателят не е бил уведомен въобще за провеждането на тази поредна проверка, не е участвал в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяване на АУПДВ, същият не е можел по никакъв начин да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми. След като Т. Б. не е действал недобросъвестно и с поведението си не е заблудил компетентния орган при изплащане на оторизираните суми, то изплатените парични суми не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид датата на постановяване на обжалвания акт -28.07.2011г., в сила е изключението, предвидено в чл. 80, §3, ал. 1 от Регламент(ЕО) № 1122/2009г. / приповтарящо изцяло разпоредбата на чл. 73,§4, ал. 1 от Регламент (ЕО) №796/2004/, съгласно което задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител.

Обстоятелството, че административният орган се е позовал на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е порок на акта или на съдебното решение, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г., макар и отменен, считано от 01.01.2010г., Регламент/ЕО/ №796/2004 продължава да се прилага по отношение на заявления за помощи относно пазарните години или премийни периоди с начало преди тази дата.

Предвид гореизложеното решението на АС-Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1295 от 21.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2313/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно.