Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП и на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], №[номер], ет.[номер], ап.[номер], представлявано от управителя К. А. Г., против Решение №1374 от 20.07.2017г. на Административен съд Варна по адм. д.№ 127 по описа за 2017г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000316002179-091-001/13.10.2016 г. На органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта, потвърдена с Решение № 463/29.12.2016 г. издадено от директора на дирекция ОДОП-гр. В., с която са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2011 г. – главница в размер на 1 643, 48 лв. и лихва в размер на 5853, 64 лв. и в тази, с която жалбата на дружеството против РА е отхвърлена в останалата й част и то е осъдено да заплати разноски по компенсация.

В касационната жалба на ДД”ОДОП” се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Необосновано съдът приел, че е имало основание за признаване на разходи в размер на 13 134, 81лв.- непризнат данъчен кредит по РА от 04.08.2011г., отменен с окончателно съдебно Решение от 05.12.2013г., като сумата е възстановена на 14.02.2014г. На основание чл. 26, т. 3 ЗКПО този разход не следва да се признава за данъчни цели през 2011г., защото тогава не е било ясно дали РА ще бъде отменен. Осчетоводяването на резултата по РА следвало да стане с начисляване на провизия и формиране на данъчна временна разлика по чл. 38 ЗКПО. Не е съобразена разпоредбата на т. 4.2. от СС37 Провизии, съгласно която условни задължения или условни активи се признават към момента, в...