Производството е по чл. 208 и сл. АПК, както и по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Г. С. Р. с постоянен адрес в [населено място] срещу решение № 2017 от 13.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2342/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, ХV състав. Релевирани са оплаквания за недопустимост на съдебния акт, неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението.

Предмет на спора е и частна жалба срещу определение № 342 от 29.01.2018 г., постановено по същото дело, с което съдът е оставил без разглеждане искането на адвокат М. К. Д., в качеството й на особен представител на Г. С. Р., за допълване на решение № 2017 от 13.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2342/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, ХV състав. Посочени са отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], в отговор по касационната жалба от 22.01.2018 г., изтъква съображения за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Моли при приемане на допустимост на оспорването, решението на Административен съд - Варна да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно. Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба предвид влязлото в сила решение № 4288 от 18.11.2016 г., постановено по гр. д. № 10663/2016 г. по описа на Районен съд - Варна се съобразява, че заповед № 0301-ЗДЗД-0944 от 1.08.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] е административен акт, който по...