Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против Решение № 241/07.02.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2682/2017 г., с което отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002616009163-091-001/23.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 523/05.09.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че след като единствената дейност на дружеството е куриерски услуги, то следва, че и процесните автомобили – „С. Л“ и „Т. Л. К“ са ползвани за това. Сочи, че те са предоставени служебно на търговския представител на дружеството, който регулира дейността на офисите в различните населени места. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени РА.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16002616009163-091-001/23.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП -...