Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. И. като процесуален представител, срещу решение № 1869 от 26.10.2017 г., постановено по адм. дело № 836/2017 г. по описа на Административен съд - Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и потвърди строителното разрешение. Прави се искане за присъждане на направените за двете инстанции разноски.

Ответникът - началникът на РО "НСК" Варна при РДНСК – [район] ([район]), в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът - главният архитект на О. В не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу заповед ДК-11-В-02/22.02.2017 г. на началника на РО „НСК” - Варна при РДНСК - [район], с която на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ е отменено разрешение за строеж № [номер]/3.02.2017 г. издадено от главния архитект на О. В за "сграда с ваканционни апартаменти", находяща се в ПИ с идентификатор [номер], кв.[номер] по плана на КК [наименование], [населено място], ведно с одобрените инвестиционни проекти.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е материално и процесуално законосъобразна. Приел е, че са допуснати нарушения по чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Изложил е доводи, че издаденото и отменено със заповедта разрешение за строеж...