Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба на К. М. К., Е. В. С. и [фирма] против решение № 8086/19.12.2016 г., постановено по адм. д. № 523/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, с което са отхвърлени предявените от посочените лица искове срещу Комисията за защита на потребителите за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от отменено наказателно постановление и незаконосъобразни действия на ответника.
Касаторите считат решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон съществени процесуални нарушения и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят, че исковете не са погасени по давност, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на ответника. Считат, че всички вреди са доказани. Молят решението да бъде отменено, а предявените искове - изцяло уважени. Претендират разноски.
Ответната страна – Комисия за защита на потребителите чрез процесуалния си представител оспорва касационните жалби. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред АССГ е образувано по подадената от К. М. К., Е. В. С. и [фирма] искова молба, като съдът е разграничил следните 21 самостоятелни искови претенции срещу Комисия за защита на потребителите с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, основани на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на служители на посочената администрация, с искане за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в различен размер. Като незаканосъобразен акт, отменен по съответния ред е посочено Наказателно постановление /НП/ № ЗИИП-К-24778/19.02.2008г., незаконосъобразното действие на ответника се твърди да е извършено в изпълнение на административната му дейност по чл. 15а, т. 8, чл. 16, ал. 1, т. 13 и ал. 2, т. 15 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация /Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., бр. 14 от 2014 г., в сила от 18.02.2014 г., бр. 32 от 2015 г., в сила от 5.05.2015 г./ - предоставяне на електронните медии на невярна, подвеждаща, недоказана и тенденциозна информация за дружеството-ищец, както и в съставянето и публикуването през 2009 г. „Доклад за дейността на Комисия за защита на потребителите през 2008 година", наличен на сайта на ответника и към момента на подаване на исковата молба; незаконосъобразното бездействие се твърди да се състои в непредприемането на каквито и да било действия в продължение на близо 5 години по оповестяване на информация, че осъществяваната рекламна дейност, не представлява подвеждаща реклама и не е налице заблуда
Претендираните от ищците – физически лица вреди се състоят в намалено самочувствие и увереност в собствените им сили, накърняване на доброто лично и професионално име, на чест и достойнство, на създадения в продължение на години обществен и професионален авторитет, психически срив, страдания, болки, стрес, състояние на унизеност и потиснатост, рязко влошаване на здравословно състояние, отключване на сърдечно-съдови болести, довели до трайно влошаване на здравето, а претендираните от дружеството вреди – в накърняване на добрия търговски престиж на дружеството-ищец, масовия отлив на клиенти и загуба на приходи.
АССГ е установил от фактическа страна, че [фирма] е вписано в ТР на 12.04.2001 г., със седалище и адрес на управление в [населено място], с основен предмет - траурно-обредна дейност и едноличен собственик и управител на дружеството К. М. К.. Считано от 21.02.2003 г. са вписани промени, изразяващи се в прехвърлянето на дялове на ищцата Е. В. С., вписването й като съдружник и управител на дружеството, което продължава дейността си като [фирма]. На 11.09.2015 г. по партидата на дружеството са вписани обратните промени - прехвърлянето на дружествен дял от ищцата на ищеца и продължаване дейността на дружеството като [фирма].
С. З №961/12.12.2007 г. на председателя на КЗП е нередено спирането на заблуждаваща по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗП отм. реклама, съдържаща се в разпространяваната от дружеството-ищец рекламна листовка за извършване на погребални услуги в частта съдържаща информация за „Минимален пакет услуги при погребение" и „минимален пакет услуги при кремация" по /цени на Общинското предприятие/. Тази заповед е била съобщена на управител на дружеството-ищец на 20.12.2007 г., не е оспорена и е влязла в сила. Въз основа на това съдът е приел, че с влязъл в сила административен акт е била установена заблуждаваща реклама, осъществявана от [фирма].
С НП №ЗИИП К-8621/08.05.2008 г., издадено от директора на Дирекция „Защита на икономическите интереси на потребителите” в КЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл. 228, вр. чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) и имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 210А, вр. чл. 68ж, т. 18 от З. за нарушение на чл. 68ж, т. 18 от ЗЗП. НП е било издадено въз основа на АУАН за това, че при направена проверка на 19.02.2008 г. в централния офис на дружеството за осъществено от него поведение, въвеждащо в заблуда потребителите по отношение на цената на предоставяните услуги и нейното оформяне, което може да повлияе на потребителите да вземат търговско решение, което не би било взето без използването на посочената търговска практика. С Решение от 29.12.2008 г., постановено по нахд. №6445/2008 г. по описа на Софийски районен съд, СРС, НО, 12 с-в отменил НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описанието на нарушението, времето и мястото му на извършване. Решението е влязло в сила на 22.06.2009 г., когато е оставено в сила с Решение №738 по адм. дело №1604/2009 г. на АССГ.
С НП № ЗИИП - К- 24778 от 19.02.2008 г., издадено от директор на Дирекция „Защита на икономическите интереси на потребителите" в КЗП, на основание чл. 202, ал. 2 от ЗЗП, за нарушение на чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. По жалба на дружеството е образувано нахд №2857/2008 г. по описа на Софийски районен съд, който с решение от 13.07.2009 г. го е изменил, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1000 лева. Това решение не е представено. Именно във връзка с това дело са представените по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно, уговореният хонорар във връзка с които е 500 лв. В договора не е отбелязано дали плащане е в брой или по сметка. По касационна жалба на дружеството, решението е било отменено, а делото-върнато за ново разглеждане от СРС, с решение по канд №6734/2009 г. на АССГ. При новото му разглеждане делото е образувано под № 14301/2009 г. по описа на Софийски районен съд, който с решение от 23.07.2010 г. го е отменил изцяло. Приетата за установена фактическа обстановка е, че със Заповед № 961 от 12.12.07 г. на председателя на КЗП, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 вр. чл.ЗЗ, ал. 1 и ал. 2 и чл. 38, ал. 1 от ЗЗП. /отм./ е наредено спирането като заблуждаваща по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗП отм. на реклама, съдържаща се в разпространявана от [фирма] рекламна листовка за извършване на погребални услуги, в частта, съдържаща информация за „минимален пакет услуги при погребение" и „минимален пакет услуги при кремация" по цени на Общинско предприятие. Заповедта била връчена лично на управителя на дружеството на 20.12.07 г. През януари 2008 г. в комисията бил получен сигнал от потребител, че в пощенската кутия в кооперацията, в която живеел е пуснат запечатан плик, в който имало поставени рекламни листовки на дружеството, като по твърдения на потребителя тези листовки се разпространявали запечатани в пликове и в други жилищните кооперации. Листовките, които били донесени от потребителя в КЗП били като оформление, надпис и съдържание идентични, както тези във връзка, с които била издадена заповедта за спиране на заблуждаващата реклама на дружеството-ищец. Била извършена проверка на 21.01.08 г. от служители на КЗП, за което бил съставен Констативен протокол № 08975 от 21.01.08 г. В част от проверените жилищни блокове те установили наличието на същите рекламни листовки, за които била издадена заповедта за спиране от председателя на КЗП.Лките били на [фирма] и били с идентично съдържание. От разговорите, които проверяващите провели с живущи в кооперациите било установено, че такива листовки са разнасяни, но самите проверяващи не видели някой да разпространява и разнася листовки, нито установили кой точно и кога е разпространил въпросните листовки. На дружеството бил съставен АУАН № 24778 от 30.01.08 г. за нарушение на чл. 202, ал. 2 вр. чл. 35, ал. 1 и ал. З от З. /отм/, а въз основа на него издадено НП. Решението на СРС е влязло в сила на 17.01.2011 г., когато е оставено в сила с Решение №240 по адм. дело №7045/2010 г. на АССГ. АССГ е споделил изложените от СРС правни изводи, обусловили отмяната на НП, за допуснато съществено процесуално нарушение - немотивираност на постановлението, поради непосочването на датата и мястото на извършване на нарушението, неговото описание и обстоятелствата, при които е извършено същото, както и доказателствата, които го потвърждават - порок, който води до ограничаване правото на защита на субекта на административно-наказателна отговорност и затруднява осъществяването на съдебен контрол в административното правосъдие.
От приетите по делото като писмени доказателства пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в което е уговорено и е удостоверено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер 500 лева, се установява, че за представителство и защита по кнахд дело №2857/2008 г. по описа на Софийски районен съд, дружеството-ищец е направило разходи за съдебното производство по оспорване на НП № ЗИИП - К- 24778 от 19.02.2008г.. в размер на 500 лева.
Въз основа на констативен протокол № 10, том I, per № 197 от 13.01.2016 на нотариус с per. № 620 на НК е установено, че твърдяната информация е публикувана в посочените електронни медии и е налична на сайтовете им към 13.01.2016 г.,като ответникът не оспорва факта, че той е предоставил тази информация. Прието е, че в нито един момент от 17.01.2011г. до подаването на ИМ-18.01.2016 г., ответникът не е публикувал информация на сайта си и не е предоставил на електронните медии информация, че издадените от него НП са били отменени.
Пред първоинстанционния съд са събрани доказателства за професионални отношения и контакти, във връзка с репутацията на дружеството-ищец. По делото не са ангажирани преки доказателства, че дружеството-ищец е имало 15 % пазарен дял, както и че от фирма, притежаваща през 2007 - 2008 г. три специализирани автомобила и 12 души персонал, към датата на исковата молба, дружеството не притежава нито едно транспортно средство и има само двама служители, както се твърди в ИМ.
По делото са приети и кредитирани експертни заключения по съдебно-счетоводни експертизи, въз основа на които е установено какви са годишните приходи на дружеството за периода 2004-2015г и е установено, че счетоводството на дружеството е водено редовно.
Събрани са и писмени и гласни доказателства за здравословното състояние на ищците – физически лица и техните психологически преживявания, както и експертни заключения.
При тези фактически установявания, съдът е счел, че исковете са допустими, но неоснователни. Приел е, че НП № ЗИИП-К-24778/ 19.02.2008 г. е отменено с влязло в сила на 17.01.2011г. решение, а всички еднократните действия, на които се основава ИМ, са извършени на 22.01.2008г., 23.01.2008 г., 21.03.2008 г., 14 и 15 април 2008 г. Исковата молба е предявена на 18.01.2016г. Поради това, и предвид петгодишната погасителна давност, исковете основани на посочените актове и действия са погасени по давност.
Съдът е приел, че физическите лица - собственици на еднолични търговци, както и тези, представляващи търговски дружества-юридически лица не търпят морални вреди от нарушения срещу техните предприятия и че българското право не им предоставя право на обезщетение за неимуществени вреди от противоправни деяния, извършени спрямо търговеца-ЕТ или търговско дружество-ЮЛ.
Съдът е изложил и съображения за липса на пряка и непосредствена причинна връзка между заявените основания и вреди, позовавайки се на влязлата в сила заповед №961/12.12.2007 г. на председателя на КЗП, с която е наредено спирането на заблуждаваща по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗП реклама, тъй като именно осъществената незаконосъобразна дейност - заблуждаваща реклама от [фирма] е поставила началото на издадените впоследствие множество актове и извършени действия.
Изложени са и мотиви, че заявените събития не са засегнали отрицателно по някакъв значителен начин управленския капацитет на ищците-физически лица, тъй като на 01.12.2014 г. в ТР е вписано ново търговско дружество със същия предмет на дейност, на който те двамата отново са управители и собственици на капитала му.
Относно исковете за пропуснати ползи, съдът е счел, че печалбите биха имали характер на пропуснати ползи, само в случай, че получаването им е сигурно, което не е така, предвид установяване на други, осуетени от противоправните деяния на ответника правоотношения. Освен това ищците претендират пропуснат приход, а от представените доказателства е установено, че разходите превишават приходите. По тези съображения съдът е отхвърлил изцяло предявените искове.
Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите на АССГ. При напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е обсъдил изчерпателно всички доказателства, които са били релевантни за постановяване на решение по предявените искове за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция.
За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в резултат на актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на органи на администрацията, когато от това са произтекли вреди. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Неоснователни са доводите на ищците за липса на изтекла погасителна давност. Безспорно исковата молба е предявена на 18.01.2016г., когато са изтекли повече от пет години, както от извършване на твърдяните в исковата молба действия /с изключение на публикуването през 2009 г. „Доклад за дейността на Комисия за защита на потребителите през 2008 година"/, които са еднократни. Основателно е възражението, че давностният срок за предяваване на иска във връзка с вреди от наказателното постановление изтича на 18.01.2016г., тъй като 17.01.2016г. е почивен ден. Това обаче не променя крайните изводи на съда.
ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Съгласно чл. 110 ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Досежно началният момент на забавата при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е момента на преустановяването им съгласно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, както правилно е приел решаващият съд, и от този момент тече погасителната давност.
Правилно е посочено от първостепенния съд, че в случаите, когато вредата, чието обезщетяване се търси, произтича от действия или бездействия на длъжностни лица, които осъществяват административна дейност, давностният срок започва да тече от момента на прекратяването на незаконната административна дейност. Действията и бездействията на административни органи или длъжностни лица, които причиняват вреди на засегнатите субекти, подлежат на установяване в същото производство, в което се претендира обезщетението, поради което началният момент на давностния срок не би могъл да се брои от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Както се сочи в касационната жалба, искането за обезщетяване на вреди, основано на твърдяни незаконосъобразни фактически действия или бездействия на администрацията, произтича от признаването им за незаконни, като незаконосъобразността на действието и/или бездействието се установява от съда пред който е предявен иска за обезщетение - чл. 204, ал. 4 АПК. Това дължимо установяване обаче не отрича приложното поле на погасителната давност относно претендираното вземане.
Поради това правилно с обжалваното решение при приложението на чл. 110 ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ е приета неоснователност на част от предявените искове, като погасени по давност. Съгласно чл. 114 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По отношение началния момент на давностния срок за предявяването на иска следва да се приложи правилото, предвидено в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, което е задължително за органите на съдебната власт съобразно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). Според записаното в тълкувателното решение, погасителната давност за предявяването на иска за вреди започва да тече от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване; в случай, че вредите се претендират от незаконни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица-от момента на преустановяването им. В този смисъл е и актуалната практика на Върховния административен съд, трето отделение – напр. решение № 8413/07.07.2016г. по адм. д. 8171/2015г., решение № 14703 от 01.12.2007г. по адм. д. № 9081/2016г., решение № 2566 от 27.02.2018г. по адм. д. 12119/2016г., решение № 8022 от 22.06.2017г. по адм. д. № 584/2017г. и др.
По отношение на вредите от отмененото наказателно постановление, представляващи адвокатски хонорар, правилен е крайният извод, че те не са настъпили, тъй като в договора за правна защита и съдействие не е отбелязан начина, по които е заплатен хонорара – в брой или по сметка.
Освен това, не само във връзка този иск, в конкретния случай действително не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяните противоправни актове, действия и бездействия и претендираните вреди. Отмяната на наказателното постановление не променя обстоятелството, че е налице влязъл в сила административен акт, а именно заповед № 961/12.12.2007г. на председателя на КЗП, с която, на основание чл. 35, ал. 1 т. 2 вр. чл. 33, ал. 1 и ал. 2 и чл. 38 от ЗЗП е установена и спряна заблуждаваща и подвеждаща реклама, осъществена от дружеството, чрез посочване на невярна информация относно цените на услугите и начина на тяхното формиране. Следователно, налице е противоправно поведение на ищците, довело до настъпване на вредоносния за тях ефект. Мотивите на съда, изложени по повод обжалване на наказателното постановление, не се отразяват на действието на посочената заповед, нито са от естество да променят фактите, установени с нея. Мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, освен това те не са преповторени и възприети от решаващия състав, постановил решение № 240/17.01.2011г. по адм. дело 7045/2010г. на АССГ. Наказателно постановление № ЗИИП-К-24778 от 19.02.2008г. е отменено не защото е установено, че нарушителят не е извършил нарушението, а на процесуално основание – тъй като нарушението не е описано съгласно изискванията на ЗАНН в акта за установяване на административно нарушение и в самото наказателно постановление – не е била установена датата и мястото на извършване на нарушението и НП не е мотивирано. Освен това с посоченото решение на АССГ е потвърдено съдебно решение от 23.07.2010г., постановено от СРС по нахд 14301/2009г., а не такова от 29.12.2008г. по нахд 6445/2008г. В решение № 738 от 22.06.2009г. на АССГ по адм. дело 1604/2009г. също е посочено, че причините за незаконосъобразност на НП № ЗИИП-К-8621/08.05.2008г. са процесуални нарушения, допуснати в административно-наказателното производство. В нито един съдебен акт, влязъл в сила, не е отречена констатираната със заповед № 961/12.12.2007г. на председателя на КЗП заблуждаваща и подвеждаща реклама. Обстоятелството, че предвидената за това административно-наказателна отговорност не е била надлежно реализирана поради пропуски на КЗП, не променя този факт. Налице е същностна разлика между принудителната административна мярка, наложена със заповедта, и административно наказателната отговорност, реализирана с наказателното постановление. Прилагането на принудителната административна мярка не е реализиране на административно-наказателна отговорност. Фактическите състави, обуславящи приложението на ПАМ и на административно-наказателната отговорност са различни. Именно тази разлика във фактическите състав и по-строгите изисквания за форма при административното наказване са довели до констатираната фактическа обстановка – ПАМ е влязла в сила, а наказателното постановление е отменено. Различен е редът за налагане на ПАМ и на административното наказание, различен е и редът за защита срещу тях, различно е предназначението и целта им. Административно-наказателната отговорност не е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка в настоящия случай. В този смисъл твърденията на касаторите, че със съдебно решение е установена липсата на незаконосъобразно поведение от тяхна страна, не отговарят на доказателствата по делото. Поради това е и неоснователно твърдението им, че КЗП е следвало да предприеме действия по оповестяване на информация, че осъществяваната рекламна дейност не представлява подвеждаща реклама и не е налице заблуда, тъй като това не е установено по надлежния съдебен ред.
Правилни са и изводите на съда и относно това, че дружеството не търпи неимуществени вреди, поради което не му се следва обезщетение за такива. Този извод съответства на задължителната и трайна съдебна практика - в ППВС № 4/61, 5/69, 2/84, 4/68 г., е указан кръгът на лицата /само физически/, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди и начинът на определянето му, след установяване на конкретните за увреждането /на собственото на ищеца здраве, от смърт на негови близки, от неизпълнено обещание за брак, от накърнени лична свобода, чест и достойнство/ обстоятелства. В по-новата практика също се приема, че няма основание да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица и по-конкретно - търговци, защото всичките им права са имуществени, вкл. и тези свързани с маркетинговия имидж, търговски марки и др. подобни. Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент - чл. 1, ал. 3 от ТЗ. Вредите, които то търпи се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. То няма неимуществени активи и пасиви. Затова чл. 52 от ЗЗД не намира приложение за юридическите лица - те формират воля чрез органите си, нямат психика, физическа сетивност и здраве, както физическите и не могат да търпят морални вреди.
С Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК, е признато правото на юридическите лица на обезщетение за неимуществени вреди, но само когато законодателят изрично е предвидил възможност за това. В случая такава изрично предвидена възможност в закона няма.
Не на последно място, следва изцяло да се споделят изводите на първоинстанционния съд за това, че не е доказана загуба на приходи от страна на дружеството – ищец.
По тези съображения правилно е прието, че елементите на фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ не са установени и касационните жалби са неоснователни. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв, на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8086/19.12.2016 г., постановено по адм. д. № 523/2016 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА К. М. К., Е. В. С. и [фирма] да заплатят на Комисия за защита на потребителите съдебни разноски в размер на 200 лв.
Решението е необжалваемо.