Производството е по чл. 209 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. от град Елена против решение № 237/04.09.2020г., постановено по административно дело № 542/2019г. на Административен съд-В. Т и по частна жалба на Р. С. против определение № 336/24.09.2020г., с което цитираното по-горе решение е изменено в частта му за разноските.
В касационната жалба се съдържат подробни оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поради това жалбоподателката моли за отмяната на атакувания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора. Претендира оспореното пред първата инстанция решение и разпореждане да бъдат отменени, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
В частната жалба се развиват доводи за неправилност на определението за изменение на решението в частта му за разноските и се моли за неговата отмяна.
Ответникът по касационното оспорване - директорът на ТП на НОИ - В. Т счита жалбите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната на атакуваните решение и определение.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото констатира следното:
Предмет на първоинстанционен контрол в производството пред Административен съд-В. Т е решение № 1012-04-71#2/16.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – В. Т, с което е отхвърлена жалбата на Р. С. против разпореждане № [ЕГН] от 22.05.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-В. Т.
По подадено заявление вх. № 2112-04-41/23.01.2019г., на Р. С. е отпусната лична пенсия за инвалидност...