Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014-2020 г. срещу Решение № 1555 от 14.10.2020 г. на Административен съд - Благоевград по адм. дело № 401/2020 г., с което по жалба на община Б. е обявено за нищожно негово Решение от 24.04.2020 г. за определяне на финансова корекция на община Б. в размер на 5 % от допустимите разходи по ОПОС по договор № Д-ОП-301/30.05.2013 г. с изпълнител „Консултантска инженерна група“ ООД на стойност 1 965 033 лева.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Счита, че съдът неправилно е приложил чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като става въпрос за различни нередности. В касационната жалба е направено подробно сравнение на констатираните нередности с отменения с влязло в сила съдебно решение акт и с процесния акт за финансова корекция. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък.

Ответникът – община Б., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна...