Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Русе чрез неговия пълномощник срещу решение № 20/17.07.2020 г. по адм. д. № 790/2019 г. на Административен съд - Русе. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената от него заповед.
Ответникът „Лео газ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител в писмена защита оспорва основателността на касационната жалба и претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът „ТМ-технолоджи“ АД не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Лео газ“ ЕООД срещу заповед № ДК-02-СЦР-2/13.07.2018 г. на началника на РДНСК - СЦР, с която в качеството му на извършител му е наредено да премахне незаконен строеж „Пълначна станция за транспортируемо оборудване под налягане, състояща се от: инсталация за пълнене на бутилки с течен въглероден двуокис, инсталация за пълнене на кислород под налягане, инсталации за прехвърляне на газови смеси и площадка за съхранение на амоняк“, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) LI по плана на ТМ АД гр. Р., землище на гр. М., като изграден без строителни книжа.
С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на заповедта.
За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:
Предвид начина на ползване на процесния обект – за търговска дейност, както и свободното поставяне без свързване с терена на модулите на пълначната станция, същата представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Навесът не е неразделна част от нея, а има обслужващо значение. Дори да се приеме, че навесът е част от конструкцията, същият е прикрепен към терена чрез локално заваряване към метални чопове, забити в бетоновата настилка. След срязване на заварката същият може да бъде преместен и използван на друго място без да загуби индивидуалността си. Станциите за пълнене на въглероден двуокис и кислород също мога да бъде отделени от повърхността, тъй като се състоят от отделни модули свързани с лесни за демонтаж маркучи и тръби. Съдът счита, че заверяването на инвестиционните проекти за станции от вида на процесната по чл. 254, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 2, т. 7 Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане (НУБЕТНСН) е с различно значение от одобряване на инвестиционен проект по смисъла на § 3, т. 6 ДР на Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и не сочи към характер на същата на строеж. На второ място, според съда, дори да се касае до строеж, то същият не попада в дефиницията на посочената в заповедта първа категория, тъй като в станцията не се произвеждат, а само се складират посочените газове.
Така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
Съгласно § 5, т. 38 ДР ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Изброяването не е изчерпателно, а служи за очертаване на общ кръг от характеристики на обекти квалифицирани като строежи. В тази връзка за определянето на характера на процесната станция като строеж или преместваем обект следва да се съди не по начина на изграждането й или с оглед конструкцията на обекта и възможността за пространственото й преместване, а по нейното предназначение. Предназначението на преместваемите обекти е изрично дефинирано в чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. В случая същите са с промишлено предназначение, а не за такова за задоволяване на търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, нито се касае до обект по чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Предвид изложеното и съгласно установените характеристики на обекта, същият представлява строеж. Касае се за отделни инсталации, обединени във функционална цялост за извършването на технологичен процес. В този случай, оценка следва да се направи на станцията в нейната цялост, а не на всеки елемент по отделно. Поради това, като е приел, че обектът е преместваем, а не строеж, административният съд се е произнесъл в противоречие с материалния закон.
Така установеният строеж е първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, б. „г“ ЗУТ, относима за строежи, криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества. Строежите от тази категория са посочени и в чл. 2, ал. 4, т. 1, б. „а“ и б. „в“ Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, са строежи или части от тях (сгради, помещения, складове, технологични и транспортни инсталации и лаборатории) за производство и съхраняване на суровини, вещества и материали с налягане, по-голямо или равно на 0, 07 МРа както и пожароопасни вещества и материали. Предвид събраните по делото доказателства станцията е предназначена за работа и съхранение на пожароопасни вещества, поради което попада в цитираната дефиниция за строеж от първа категория. Възражението на ответника, че цитираната по-горе разпоредба от Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи изисква комулативно, а не алтернативно използване на станцията за производство и съхранение, е неоснователно. Видно от съдържанието на самата норма, очертаващо алтернативни хипотези като “сгради, помещения, складове, технологични и транспортни инсталации и лаборатории“, приложението й е възможно и относно станции, осъществяващи само една от посочените функции.
Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за строеж от първа категория. Спазени са и изискванията за форма и административно производствените правила във връзка със съставянето на констативен акт за установяване на фактическата обстановка. При безспорно установен незаконен строеж, извършен без строителни книжа, налице е посоченото в заповедта правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази характеристика на строежа като незаконен е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките на търпимост по § 16 ПЗРЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ.Оорът на този въпрос е отрицателен с оглед изискването на разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, обхващаща най-късния срок за изграждане на строежа – 31.03.2001 г. За установяване времеизвършването на незаконния строеж настоящата инстанция взе предвид представен по делото акт за първоначален технически преглед на станцията от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор от 03.08.2011 г., с който се разрешава пускането й в експлоатация. Изложеното води до извод за изграждане на строежа през 2011 г., след крайния срок за приложимост на разпоредбите за търпимост, поради което същия подлежи на премахване.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата срещу обжалваната заповед.
При липса на претенция от касационния жалбоподател за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20/17.07.2020 г. по адм. д. № 790/2019 г. на Административен съд - Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лео газ“ ЕООД срещу заповед № ДК-02-СЦР-2/13.07.2018 г. на началника на РДНСК - СЦР. Решението не подлежи на обжалване.