Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. К. от гр. В. Т, [улица] срещу Решение № 201 от 03.08.2020 г., постановено по адм. дело № 35/2020 г. по описа на Административен съд - В. Т. С обжалваното решение е отхвърлена неговата жалба срещу принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително задържане на МПС с поставяне на техническо средство (скоба), приложена от служител на „Център за градска мобилност“ ЕАД („ЦГМ“ ЕАД) по отношение на лек автомобил, марка „Волво С 60“, регистрационен [рег. номер на МПС] .

Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че картите за инвалидност по силата на чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) дават право на преференциално паркиране на хора с трайни увреждани само и единствено на обозначените за паркиране места. Счита, че ПАМ е приложена незаконосъобразно, поради което моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени ПАМ. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – контрольор в сектор „Принудително задържане, отдел „Паркиране“ при „ЦГМ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител в представен по делото писмен отговор оспорва подадената касационна жалба. Моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По същество касационната жалба е неоснователна.

За да отхвърли първоинстанционната жалба, административният съд е...