Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител, срещу решение №1957/02.11.2020 г. по адм. дело №3132/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено по жалба на [фирма] решение № ППН-0-194/2018 г. от 27.09.2019 г. на КЗЛД в обжалваната част. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно – необосновано, поставено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, връщане на делото за ново разглеждане. Прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение за отсрещната страна.

Ответникът по касационна жалба – [фирма], [населено място], чрез процесуален представител в писмен отговор по касационната жалба иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

С обжалваната пред АС част от решението на КЗЛД е обявена за основателна жалба на Х. Ибрям по отношение на [фирма] и е наложено административно наказание „имуществена санкция“ на [фирма] в размер на 50 000 лв. за извършеното от дружеството нарушение. Делото е разгледано от АС-Пловдив с участието единствено на [фирма], като жалбоподател и КЗЛД като ответник. В производството пред АС не е участвал конституирания пред КЗЛД като страна Х. Ибрям, чиито лични данни според КЗЛД са обработени неправомерно от [фирма],

Съществено процесуално нарушение е неконституирането на Х. Ибрям в съдебното производство, който е следвало да участва като заинтересована страна в производството пред първоинстанционния съд на основание чл. 153, ал. 1 АПК. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, същото е препятствало правото на защита в съдебното производство на страната в административното производство Ибрям, за която оспорената част от административния акт е благоприятна и епредопределило страните в касационното производство съгласно чл. 210 АПК. Неучастието му по делото препятства възможността за проверка на материално - правната законосъобразност на решението от настоящата инстанция. Вторият наведен довод на касатора КЗЛД - относно местната подсъдност при участието на заинтересованата страна Ибрям по делото не може да бъде разгледано в настоящето производство, което няма характер на спор за подсъдност и следва да бъде преценен от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото..

Предвид изложеното решението като неправилно - поставено при съществено съдопроизводствено нарушение следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на АС – Пловдив за ново разглеждане с участието на Х. Ибрям като заинтересована страна. По направените в настоящето производство разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при неговото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК, като вземе предвид и изхода на делото пред него.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, т. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 1957/02.11.2020 г. по адм. дело №3132/2019 г. на Административен съд - Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив, със задължителни указания в мотивите на решението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.