Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма] срещу решение № 206/11.06.2020 г. по адм. д. № 215/2020 г. на Административен съд – Хасково. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Оспорва изводите на съда, че при извършено нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ дружеството не може да доказва, че е предприело мерки за надеждност по чл. 54, ал. 1 ЗОП. Претендира заплащането на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото моли да се потвърди обжалваното решение и претендира заплащане на юлрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд. Видно е, че нарушената от жалбоподателя норма на чл. 61, ал. 1 от КТ не е измежду визираните по чл. 56, ал. 1, т. 4 ЗОП.Стелно правилен е изводът на АС – Хасково, че за процесното нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, установено с влязло в сила наказателно постановление, законодателят не е предвидил възможност за доказване на надеждност.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба на [фирма], [населено място] срещу мълчалив отказ за издаване на документи по Заявление вх. № 20008639/29.01.2020 г. до Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място].

С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата.

Приел е, че обстоятелствата по чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП са предпоставени...