ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 201гр. София, 22.01.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от Васил Христакиев касационно търговско дело № 2044 по описа за 2023 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Юробанк България“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд в частите, с които, след частична отмяна, респ. потвърждаване на първоинстанционното решение, са уважени предявените срещу жалбоподателя искове по чл. 49, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Д. П. оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С въззивното решение в обжалваните му части като краен резултат са уважени частично предявените искове по чл. 49, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - до размер на 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди (негативни психически преживявания), причинени с неоснователно едностранно увеличение на лихвения процент по сключения между страните договор за банков кредит и до размер на 584,83 лв. лихва за забава.

За да постанови решението си в тези части, въззивният съд е квалифицирал главния иск по чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като е изложил съображения, че се претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от поведение на насрещната страна по договора за кредит, което се изразява в неоснователни действия – едностранно увеличаване на прилагания към договора БЛП, и събиране без основание от банковите сметки на ищеца на суми над дължимите по договора размери на възнаградителната и санкционната лихва. Приел е, че при така заявените факти претенцията се основава на извъндоговорно основание – на общото правило да не се вреди другиму и общото законно задължение по чл....