Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд „Земеделие“(ДФЗ)-Ямбол, чрез юрк.Д.Р., против Решение №118 от 30.06.2020г. на Административен съд Сливен по адм. д.№ 172 по описа за 2020г., с което по жалба на Д. Д. от [населено място], общ.Сливен, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/10.06.2019 г., издаден от Директора на ОД на „ДФ „Земеделие“ – Ямбол, с който на жалбоподателя е отказано пълно изплащане на финансовата помощ, представляващо второ плащане в размер на 9 779, 00 лв., прекратен е договор № 20/06/3/0/02522/29.03.2017 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558, 00 лева, представляващо първо плащане по договора за финансова помощ, като незаконосъобразен; преписката е изпратена на директора на ОД на ДФЗ Ямбол за ново произнасяне и фондът е осъден да плати деловодни разноски.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Съдът не отделил спорното от безспорното, не указал тежестта на доказване и не формирал коректни фактически и правни изводи. Необосновано приел, че със закупуването на вентилаторна пръскачка стопанството на бенефициера е нараснало със сумата от 2 000 евро в стандартния производствен обем (СПО). Стойността на ДМА, какъвто е пръскачката, не е пряко свързана с нарастване на СПО. Последният се влияе от размера на обработваемите площи и видовете отглеждани култури. Първоначалният СПО на стопанството е на стойност 7 996, 93 евро към датата на подписване на договора 29.03.2017г., а към момента на заявката за второ плащане е следвало да достигне 10 243, 23 евро, но при непризнаване на имот №20091 от 4 дка, това увеличение не е постигнато. Съдът не тълкувал и приложил правилно секторната нормативна уредба и по-специално разпоредбите на Наредба №10/2016 за прилагане на мярка 6.3. Не е съобразен чл. 5, ал. 8, съгласно който икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, се изчислява по таблица съгласно приложение № 1. В таблицата в приложение №1 се вижда, че критерии за определяне на СПО са размерът на обработваемата площ и вида на отглежданите култури. В случая изискването за нарастване на стопанството не е изпълнено, защото част от земята на отглеждането на културите е недопустима за подпомагане. Като е приел, че този резултат е постигнат само със закупуване на посочения актив, съдът се е произнесъл без да приложи приложимите за случая материално-правни разпоредби и без да обсъди фактите от хипотезите им.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. от [населено място], общ.Сливен, чрез адв.М. Й., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Обосновано съдът е приел, че целта на подпомагането за увеличаване на икономическия размер на стопанството на бенефициера, измерен в СПО е постигната с безспорното закупуване на пръскачка на посочената стойност, което изобщо не било обсъдено от административния орган. Създаването на сливова градина в имот №020091 в землището на [населено място] увеличава икономическия размер на стопанството, което е признато от административния орган, първо, с одобряването на заявлението за подпомагане и приемането му за допустимо и при последващата проверка по реда на чл. 24 от Наредба №10, при която е изискана информация само относно намерението на бенефициера за засаждане на сливова градина именно в посочения имот без да са давани каквито да е указания за недопустимост на имота. Създаването на сливовата градина в този имот е част от задълженията по одобрения бизнес план. Всичко това е дало на бенефициера легитимно правно очакване, че при изпълнение на плана ще получи финансиране и по второто плащане, а отказът за това плащане е в нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания. В откритото съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, излага доводи, че всъщност СПО на стопанството е увеличен, съгласно нормативните изисквания. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:
Не е било спорно пред АС, че жалбоподателят бил регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) в ДФ „Земеделие” при подаване на 09.08.2016 г. на заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“, ведно с бизнес – план към него. Съгласно бизнес плана, земеделският производител заявил, че към момента на кандидатстване обработва земеделска площ от 11, 013 дка с начален икономически размер на стопанството на стойност 15 640, 64 лв., крайна дата 07.09.2018 г., икономически размер на стопанството към крайната дата – 20 034, 02 лв. и обработваеми площи в стопанството към крайната дата – 15, 013 дка.
С. З № 03-200-РД/70 от 27.03.2017 г. Директорът на ОД - Ямбол на ДФ „Земеделие“ одобрил финансирането на заявлението за подпомагане, подадено от г-н Д. с размер на финансовата помощ 29 337, 00 лева, размер на първо плащане – 19 558, 00 лв., размер на второ плащане – 9 779, 00 лв. Според цитираната заповед, началният икономически размер, измерен в СПО на земеделското стопанство е 7 996, 93 лв. и подлежи на проверка от страна на РА преди първо плащане, когато при изчисление на икономическия размер са включени намерения за засаждане на земеделски култури и периодът на засаждане е след датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. В акта била посочена крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявка за второ плащане по договора – 07.09.2018 г.
На 29.03.2017 г. между ДФ „Земеделие“ и г-н Д. бил сключен Договор № 20/06/3/0/02522 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР, с включени параметри указаните в горната заповед. Към договора било подписано и Приложение № 2 „Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи“, в която са посочени в т. 1 - Създаване на сливова градина от 4 дка и в т. 2 - Закупуване на 1 бр. пръскачка. Съгласно двустранно подписаното Приложение № 3 към договора „Таблица за специфични цели и резултати“, като цел било договорено “Увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2 000 евро, измерен в стандартен производствен обем“, а като специфична цел било договорено създаване на нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени – най – малко 2 дка.
Съгласно чл. 3 от договора, одобрената помощ е в размер на 29 337, 00 лв., като се предоставя на два етапа: първо плащане в размер на 19 558, 00 лв., което се извършва в срок до два месеца от датата на сключване на договора и второ плащане в размер на 9 779, 00 лв., което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 11 към Наредба № 10/10.06.2016 г. заявка за второ плащане, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнесплана и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл. 8 ал. 5 от договор.
С Договор за покупко - продажба на селскостопанска техника № 114/20.09.2017 г. г-н Д. закупил Пръскачка 650 литра марка „Continental“, модел EURO 650, на стойност с ДДС 4 800, 00 лева. Към договора била приложена Фактура № 310/20.09.2017 г., приемо-предавателен протокол, а селскостопанската техника била регистрирана, съгласно представено Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника.
На 27.08.2018 г. г-н Д. подал до административния орган Заявка за второ плащане № 20063002522301, в която заявил, че е извършено подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на селското стопанство. Съгласно таблица 1 „Данни за земята и животните в земеделското стопанство на ползвателя към момента на подаване на заявката за плащане, кандидатът посочил както заявените при подаване на бизнес плана имоти, така и имот № 20091 в землището на с. Г. от 4 дка – собствена овощна градина от сливи, засят с нова култура. В приложената към заявката Таблица за разходите към заявка за плащане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ г-н Д. посочил инвестиция в ДМА, заплатена по банков път – Вентилаторна пръскачка 650 литра марка „Continental“, модел EURO 650 с посочен сериен номер на стойност с ДДС 4 800, 00 лева.
Съгласно приложен Нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан на 27.06.2016 г., г-н Д. закупил нивата, с площ от 4 дка, съставляваща имот № 020091 по КВС на с. Г. и притежавал този имот в собственост към датата на подаване на заявлението за подпомагане на 09.08.2016г..
Производство по издаване на оспорения пред АС акт.
С Уведомително писмо за отстраняване на нередовности изх. № 01-283-6500/1230 от 21.12.2018 г. Директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, в което посочил, че след извършени административни проверки е установено, че имот № 020091 е регистриран през 2016 г. в регистър правни основания и е посочен в табл. 1А от бизнес плана като притежаван, но необработван.
По това писмо г-н Д. подал писмени възражения вх. № 01-283-6500/1230#1/21.01.2019 г., в които заявил, че цитираният имот е закупен на 27.06.2016 г., но въводът във владение е извършен на 07.09.2016 г.; имотът, към момента на закупуването му, е бил стърнище без засята култура, като през есента на 2016 г. е извършил обработка на площите за създаване на овощна градина в предвидените срокове от бизнес плана. Към възражението г-н Д. приложил декларация от бившия собственик на имота, който декларирал, че към момента на продажбата имотът е бил стърнище и част от общ масив, засят със зърнено – житна култура, като през стопанската 2015/2016 г. е бил отдаден под наем за срок от една година, но развалил договора. Съгласно приложена служебна бележка от „Жим“ ООД, с. Г., през стопанската 2015/2016 г. имотът е бил засят от дружеството с рапица, а собственикът е бил компенсиран с друг имот в съседство. На основание чл. 32 ал. 1 от ППЗСПЗЗ г-н Д. е бил въведен във владение на имота на 07.09.2016 г. и на същата дата предаден фактически от бившия собственик в състояние на стърнище.
С вх. № 01-283-6500/971#1/04.12.2018 г. при Директора на ОД – Ямбол при ДФ „Земеделие“ постъпило обяснение от г-н Д., в което същият заявил, че за кампания 2015/2016 г. е посочил имот № 020091 за ползване с правно основание – наем, но наемодателят развалил договора и г-н Д. не заявил имота в СЕПП, не е получавал субсидии за него и не го е обработвал. Уточнил, че имотът е посочен в бизнес плана в таблицата земеделски площи, които кандидатът не обработва, като през есента на 2016 г. подготвил площите за създаване на овощна градина и в сроковете по бизнес плана създал същата.
На 10.06.2019 г. Директорът на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ издал по отношение на ответника по касация Акт за установяване на публично държавно вземане № 13, с който отказал пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779, 00 лв., представляваща второ плащане по Договор № 20/06/3/0/02522/29.03.2017 г. и определил на г-н Д. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558, 00 лева, като е определено, че дължимата сума от 19 558, 00 лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на акта, ведно с дължима лихва.
Делото е за втори път пред касационната инстанция след отменителното Решение №5009 от 28.04.2020г. на ВАС по адм. д.14145/2019г., с което е отменено решение на АС Сливен, с което оспоруеният акт е отменен на процесуално основание, без да са разгледани всички основания за законосъобразност.
За да уважи жалбата на г-н Д., първоинстанционният съд приел, че макар да е издаден от компетентен орган и в изискваната форма, оспореният административен акт е материално-незаконосъобразен и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Този извод е основан на безспорното обстоятелство на закупуване на Вентилаторна пръскачка 650 литра марка „Continental“, модел EURO 650 с посочен сериен номер на стойност с ДДС 4 800, 00 лева, с което според съда е изпълнено задължението на бенефициера за увеличаване на икономическия размер на стопанството в СПО с 2 000 евро. Съдът е приел, че обосновано и законосъобразно, административният орган е заключил, че имот № 020091 е недопустим за подпомагане на основание чл. 37, ал. 7, т. 1 от Наредба №10, защото е закупен преди подаване на заявлението за безвъзмездна финансова помощ.
Първоинстанционното решение е правилно като краен резултат.
Съгласно чл. 63, §1 от приложимия за случая Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Е. П и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, „Ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят.“
По §5, б“а“ на чл. 63 от Регламент 1306/2013, Комисията приема актове за изпълнение, с които определя подробни процедурни и технически правила за: прилагането и изчислението на сумите, подлежащи на частична или пълна отмяна, съгласно параграф 1.
Такъв е Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие.
Съгласно чл. 48, §3, б.“а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014, административните проверки на исканията за плащане включват по-специално, и доколкото това е целесъобразно за въпросното искане, проверка на приключилата операция, сравнена с операцията, за която е подадено и одобрено заявлението за подпомагане.
В настоящия случай, поетият от бенефициера ангажимент при подписване на договора за подпомагане е за увеличаване на икономическия размер на стопанството. Този ангажимент е доказано да е изпълнен, което е установено в производството по издаване на АУПДВ от административния орган, макар органът да не е изложил мотиви затова.
Съгласно чл. 5, ал. 8 от Наредба №10, икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, се изчислява по таблица съгласно приложение № 1. По чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба №10, бизнеспланът трябва да доказва най-късно до изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение : а) увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо началния размер с най-малко левовата равностойност на 2000 евро, измерен в СПО, и/или б) увеличаване на обработваемата площ в стопанството с най-малко 20 на сто, в т. ч. на площта със засетите/засадените култури, спрямо датата на кандидатстване (само за изцяло растениевъдни стопанства).
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че имот № 020091 по КВС на с. Г. е недопустим за подпомагане, на основание чл. 37, ал. 7, т. 1 от Наредба №10. Съгласно тази разпоредба, при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 14, ал. 1, т. 2 не се включват животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане са били собственост на ползвателя и/или собственика на ЕТ, когато ползвател е ЕТ, и/или на едноличния собственик на капитала, когато ползвател е ЕООД, и/или на собствениците на капитала, и/или управителя/прокуриста на ООД, когато ползвател е ООД, и/или председателя и/или член на кооперацията, когато ползвател е кооперация, с изключение на земята, предоставена под наем или аренда в периода, предхождащ. Не е било спорно, че въпросният имот е бил собственост на бенефициера към момента на подаване на заявлението за подпомагане, а жалбоподателят пред АС не се е позовавал на изключението на нормата.
При това, след като не е доказано увеличение на обработваемата площ на стопанството по чл. 14, ал. 1, т. 2, б.“б“ от Наредба №10, бенефициерът е следвало да докаже увеличение на СПО, съгласно приложение №1 към Наредбата. От таблицата към това приложение се вижда, че закупуването на инвентар, каквато е процесната пръскачка, не е сред критериите за увеличаване на СПО, както неправилно е приел административният съд.
От друга страна, не е било спорно, че върху недопустимия за подпомагане имот от 4 дка е създадена нова сливова градина. Това се потвърждава и от представения при повторното разглеждане на делото Работен лист за проверка на площите в стопанството. По параграф единствен от ДР на Наредба №10, "Стандартен производствен обем" е стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт, изчислена в евро по таблица съгласно приложение № 1. По Таблицата към приложение 1, изчисляването на увеличения размер на стопанството в случая следва да стане като 4-те декара на новата градина се умножат по 1 417лв. на декар съгласно таблицата. Получава се стойност 5 668лв., която разделена на 1, 95583, съгласно методиката на изчисление на СПО по приложение 1, дава стойност 2 898 евро увеличение на СПО.
Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила като на ответника по касационната жалба се присъдят 500лв. деловодни разноски за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №118 от 30.06.2020г. на Административен съд Сливен по адм. д.№ 172 по описа за 2020г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Д. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ.Сливен, 500лв. деловодни разноски за касационната инстанция.
Решенето не подлежи на обжалване.