Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез юрк. Д., срещу решение № 3166/22.06.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 796/2020 г. с доводи за неправилност и необоснованост. Иска се неговата отмяна и се претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – П. К., чрез пълномощника си адв. А., в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и предлага да бъде отменено. Посоченият размер на обезщетението за времето, през което служителят остава без работа е в диапазона на минимум 810 лв. и максимум 2 650 лв., но е под размера на индивидуалната основна месечна заплата в размер на 2 133 лв. за длъжността „главен инспектор“ в отдел „Териториален отдел Благоевград“ с ранг I младши по утвърденото длъжностно разписание към 01.11.2019 г., какъвто ранг държавният служител не е имал. Счита, че законът не предвижда задължение за органа да определи основна месечна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно.

Намира още, че в частта, с която преписката е върната на председателя на КПКОНПИ и са му дадени указания относно определяне на размер на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), съдебният акт противоречи на чл. 173, ал. 1 АПК, тъй като въпросът не е предоставен на преценката на административния орган и съдът следва да разреши спора по същество, предвид фактическите установявания по делото за размер на основната заплата на служителя, установим от вписванията в служебната книжка и приложимия материален закон.

Настоящата инстанция, като прецени данните...