Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието срещу Решение № 141/26.06.2020 г. на Административен съд (АС) - Смолян постановено по адм. дело 14/2020 г.

С обжалваното решение е отменена Заповед № ЧР-03-116/01.11.2019 г. на министъра на правосъдието.

Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът е направил погрешни фактически констатации и необосновани правни изводи поради това, че не е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, всестранно и в тяхната съвкупност. Част от доказателствата са преиначени, а друга част обсъдени едностранно и избирателно. Излага подробни съображения, че явяването на работа в нетрезво състояние, поради което служителката не е могла да изпълнява служебните си задължения, е нарушение на принципите и правилата на Етичния кодекс. И.о е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), поради което правилно е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се остави в сила оспорваната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Ч. и юрк. В..

Ответникът по касация – Ф. П.-А. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Представя писмени бележки и писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски по представен Списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Г. и адв. Д..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Смолян е Заповед № ЧР-03-116/01.11.2019 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС) във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР на инспектор Ф. П. – А. – инспектор V-та степен в пробационна служба звено – Девин към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РСИН) – Смолян ІІІ-та категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ (ОСИН) – Пловдив е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС е прекратено служебното ѝ правоотношение.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е направил погрешни фактически констатации и необосновани правни изводи. Такива конкретно не се сочат от касационния жалбоподател, а и не се установяват от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Независимо, че подробно е възпроизвел в решението си констатациите от извършените проверки, отразени в съставените документи, съдът е установил всички относими към спора факти и обстоятелства. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. Правните изводи на съда кореспондират на доказателствата по делото, като същите са логични и последователни, поради което съдебното решение не е необосновано. Съдът не е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като такива конкретно не се и сочат от касационния жалбоподател, поради което доводът му за допуснати такива нарушения се явява бланкетен. По делото е установено следното:

Ф. П. - А. към датата издаване на процесната заповед, е изпълнявала длъжността инспектор V-та степен в пробационна служба звено – Девин към РСИН – Смолян ІІІ-та категория при ОСИН – Пловдив.

На 19.03.2019 г. е запозната с длъжностната характеристика за длъжността „Инспектор VІІ-ІV степен“ в пробационна служба към РСИН ІІІ-І категория при ОСИН, утвърдена на 01.03.2019 г. от главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН).

С. З № Л-2741/13.06.2019 г. на главен директор на ГДИН, във връзка с изготвен и утвърден годишен график от 16.04.2019 г. за извършване на проверки за спазване на служебната дисциплина в териториалните служби на ГДИН, е наредено в периода 17.06.2019 г. – 21.06.2019 г. вкл. да се извършат проверки на служебната дисциплина и дейността на предвидените в графика за месец юни 2019 г. пробационни служби. Проверките се извършват от служители на сектор „Пробация“ в ГДИН.

В периода 18.06.2019 г. – 19.06.2019 г., в изпълнение на заповедта на главен директор на ГДИН, е извършена проверка на служебната дисциплина и дейността на пробационните служители в РСИН-Смолян, пробационна служба – Девин при ОСИН-Пловдив. Резултатите от проверката са отразени в Доклад рег. № 5720/21.06.2019 г. подписан от гл. инспектор Ц. Д. и инспектор Й. М.. В доклада е отразено, че инспекторите са посетили на 19.06.2019 г. пробационна служба звено Девин, което се помещава в две стаи на втория етаж на Културния дом в гр. С.. В 10:10 ч. и двете стаи били заключени. След 15-20 минути установили, че в стаята на младшия инспектор има движение и се чува глас. С. проведени телефонни разговори с гл. инспектор Е. М., последният в 10:39 часа, Ф. А. отключила стаята, видимо притеснена и в неадекватно състояние. Ясно се виждало, че се намирала под въздействие на алкохол. Стаята била във видимо занемарен вид. Около 12 часа в пробационната служба по искане на М., дошъл инспектор – служител на Пътна полиция, гр. Д., който направил алкохолна проба на служителката Ф. А. с техническо средство Алкотест дрегер 7410+ с фабричен номер № ARSM0193, който отчел 1, 91 промила алкохол. При проверката били констатирани пропуски по служебната документация и били дадени препоръки за тяхното отстраняване.

По повод на проверка извършена в изпълнение на Заповед № Л-2741/13.06.2019 г. Ф. П.-А. е депозирала Обяснение вх. № 7833/20.06.2019 г., в което посочила причините поради които при извършената на 19.10.2019 г. в 10:00 часа проверка, не отворила веднага вратата на кабинета и не е представила необходимия документ за отсъствието си на 18.06.2019 г. – здравословното си състояние.

С. З № Л-401/01.07.2019 г. на ВПД началник на ОСИН-Пловдив по повод Доклад рег. № 5720/21.06.2019 г., е назначена комисия за проверка на документацията на инспектор П.-А..

Резултатите от проверката са обективирани в писмена справка рег. № 3068/05.07.2019 г. Отразени са пропуски в четири пробационни досиета, подробно описани в справката. Писмената справка е подписана с особено мнение (приложено към справката) рег. № 1425/12.07.2019 г. от председателя на комисията. Екземпляр от справката е връчен на Ф. -А. на 09.07.2019 г.

На началника на В. О. Пловдив са представени копия от Дневника за отразените резултати от използване на техническо средство Алкотест дрегер 7410+ с фабричен номер № ARSM-0193 с № 252р-8764/10.06.2016 г., справка за регистрираните проби с техническото средство за месец юни 2019 г., Протокол за калибровка.

С Докладна справка рег. № 3256/17.07.2019 г. главният директор на ГДИН е уведомен за резултатите от извършената проверка, съгласно Заповед № Л-2741/13.09.2019 г. на територията на РСИН-Смолян, пробационна служба, звено Девин и проверката съгласно Заповед № Л-401/01.07.2019 г. на ВПД началник на ОСИН-Пловдив. Направено е предложение за образуване на дисциплинарна проверка спрямо Ф. -А..

С. З № Л-3406/25.07.2019 г. на главния директор на ГДИН, във връзка с постъпилите предварителни данни с докладната справка затова, че е установено наличие на алкохол при инсп. П.-А., по време на работа на 19.06.2019 г. около 12 часа, с техническо средство Алкотест дрегер 7410+ с фабричен номер № ARSM-0193, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т, 4 и т. 12 ЗМВР, на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР вр. чл. 13, ал. 2 ЗИНЗС е назначена комисия, която да извърши проверка на постъпилите данни, че П.-А. употребява алкохол по време на работа, както и че е нарушила етичните правила.

В Докладна записка рег. № 7523/07.08.2019 г. във връзка с констатираната употреба на алкохол, което представлявало дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 с. з. е направено предложение за отмяна на Заповед № Л-3406/25.07.2019 г. на главния директор на ГДИН.

С. З № Л-3657/2 от 14.08.2019 г. на ВПД главен директор на ГДИН е отменена Заповед № Л-3406/25.07.2019 г. на главния директор на ГДИН за извършване на проверка на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР.

С. З № ЧР-03-85/15.08.2019 г. на министъра на правосъдието във връзка с постъпили данни в докладна записка рег. № 7523/07.08.2019 г., че при извършена проверка на цялостната служебна дейност на инспектор Ф. П.-А., са установени множество нарушения на ЗИНЗС, както и наличие на алкохол на служителката по време на работа на 19.06.2019 г. установено в техническо средство, които деяния представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМВР във връзка с чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор Ф. П.-А.. Определен е дисциплинарно разследващ орган (ДРО), който да поведе дисциплинарното производство. Съдът е посочил, че липсват писмени данни заповедта да е връчена на П.-А..

Във връзка със Заповед № ЧР-03-85/15.08.2019 г. на министъра на правосъдието П.-А. е подала Обяснения рег. № 1651/23.08.2019г.

Изготвена е Обобщена справка рег. № 3874/02.09.2019 г. от ДРО за резултатите от дисциплинарната проверка. Обобщената справка съдържа данни и от личното кадрово дело на инспектор Ф. П.-А.. Отразено е, че служителката няма налагани дисциплинарни наказания. Последната оценка на личните и професионални качества на служителката е много добра. ДРО е направил предложение спрямо инспектор Ф. П.-А. да бъде реализирана дисциплинарна отговорност за уронващи престижа на службата деяния, което е несъвместимо с етичните правила за поведение, визирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието (ЕК). Приел е, че извършеното от служителката – употреба на алкохол (1, 91 промила) по време на работа на 19.06.2019 г. установено с техническо средство и пропуски при воденето на служебната документация състояща се от четири досиета, представлява нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 103, ал. 1, т. 13 следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Ф. П.-А. се е запознала с обобщената справка и е подала Възражение рег. № 1729/03.09.2019 г., към което е приложила болничен лист от 24.06.2019 г. и служебна бележка от 18.06.2019 г. издадени от МБАЛ „Св. Г.“ Пловдив.

От ДРО е изготвено Становище рег. № 8662/13.09.2019 г.

С писмо рег. № 8713/16.09.2019 г. на ВПД главен директор на ГДИН на министъра на правосъдието са изпратени обобщената справка, становището на ДРО и всички материали от дисциплинарното производство.

С покана рег. № 92150426/19 от 04.10.2019 г. на министъра на правосъдието Ф. П.-А. е поканена да представи писмените си обяснения по случая.

Ф. П.-А. е представила писмени обяснения рег. № 2020/16.10.2019 г.

В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. Б., Й. М., А. М., З. К..

С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно е приел, че е спазен двумесечният срок за налагане на наказанието по чл. 195 ЗМВР. Материалите по дисциплинарната преписка са получени от компетентния дисциплинарно наказващ орган (ДНО) – министъра на правосъдието на 17.09.2019 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 01.11.2019 г.

Неправилно е приел, че заповедта не отговаря на изискванията за форма. Процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Същата е подробно мотивирана – посочени са фактическите и правни основания за издаването на заповедта, като доколко фактите са се осъществили и дали са подведени под съответстващата им правна норма е въпрос на материалната законосъобразност на административния акт. От изложеното в заповедта се установява, че дисциплинарната отговорност на служителката е ангажирана за извършването на две дисциплинарни нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“.

Правилен е изводът на съда, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на материалния закон. Дисциплинарната отговорност на служителката е ангажирана за две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина: 1. В качеството си на държавен служител на 19.06.2019 г. на работното си място – пробационна служба звено Девин е употребила алкохол като пробата за алкохол е отчела 1, 91 промила и 2. Към 19.06.2019 г. е работила по четири пробационни досиета и е допуснала пропуски по отношение на изпълнението на пробационните процедури и водената документация, което представлява нарушение на преки задължения съгласно длъжностната характеристика за длъжността.

Правилно съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР ДНО е следвало да определи за всяко едно от тях дисциплинарно наказание, като наложи по-тежкото от тях, което в случая не е сторено. Допуснатото нарушение е съществено и обосновава отмяна на заповедта. Въведеното с чл. 197, ал. 3 ЗМВР правило предвижда задължение на дисциплинарно наказващият орган да прецени всяко от нарушенията поотделно и да определи отделни наказания, след което може да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.

Двете деяния извършени от служителката, ДНО е определил като тежко нарушение на служебната дисциплина – по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Деянията е определил като несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Макар и да е цитирал конкретни текстове от ЕК и в какво се състои моралната укоримост на поведението на служителката, от изложените от органа мотиви не може да се установи защо е прието, че и употребата на алкохол и неизпълнението на преки задължения от длъжностната характеристика представляват тежко нарушение на етичните правила. Неизпълнението на посочените в оспорваната заповед преки служебни задължения, вменени в длъжностната характеристика, не е нарушение на етичния кодекс. У. на алкохол през работно време е морално укоримо, но в оспорваната заповед не е посочено до какви правни последици е довело това, за да се обоснове нарушение на етичния кодекс и уронване престижа на службата. Липсват мотиви и установявания, че поради употребата на алкохол са допуснати пропуски във водените пробационни досиета.

Отделно от това оспорената заповед не е мотивирана в частта й относно определянето вида и размера на наложеното наказание, поради което е постановена в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изложи мотиви, които да обективират волята му относно избора на съответното дисциплинарно наказание и неговия размер. Задължението по чл. 206, ал. 2 ЗМВР е императивно и влече необоснованост, както по отношение въпроса за извършване на нарушението, така и за вида и размера на наложеното наказание.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да се уважи и своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на разноски в доказан по делото размер – 800 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие бл. № 0000032465 от 12.02.2021 г. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото не са налице основания за уважаване на направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141/26.06.2020 г. на Административен съд - Смолян постановено по адм. дело 14/2020 г.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Ф. П.-А., ЕГН [ЕГН] сумата от 800 (осемстотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.