Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община В. срещу решение № 109 от 03.07.2020 г. по адм. д. № 235/2019 г. на Административен съд – Видин. Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – И. Д., в писмен отговор оспорва касационната жалба, като моли съда да остави решението в сила. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 0025-1/17.01.2018 г., издаден от Главен специалист "Ревизии" в отдел "Местни данъци и такси" при община В., потвърден с решение № РД-02-06-1816/17.07.2019 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при община В., с който на И. Д. са определени задължения за заплащане на ДНИ и ТБО по две партиди, съответно с номера 4506156681003 и 5504Н42188, за периода от 2012 г. до 2017 г. Съдът е установил, че И. Д. притежава два самостоятелни недвижими имота, находящи се на административен адрес: гр. В., [улица], а именно: в УПИ парцел I-2567, кв. 515а по плана на гр. В., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, пристройка и стопански сгради (НА № 113,...