5ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197

гр. София, 22.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 2723 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “А. И СИЕ” ООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 258/24.04.2024 г. по в. ч.т. д. № 257/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 4311/07.12.2023 г. по т. д. № 966/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав. С първоинстанционното определение е прекратено на основание чл. 130 ГПК производството по делото, образувано по предявените от настоящия частен касатор против ответника “КРАМЕКС” АД, ЕИК[ЕИК], искове за прогласяване нищожност на решения по т. 1, т. 2 и т.3 на общото събрание на акционерите на ответното дружество, обективирани в протокол от 28.12.2018 г. и заявени за вписване в ТРРЛНЦ при АВ със заявление обр. А5 с вх. № 20181228175228.

С частната касационна жалба са въведени оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното определение. Изразява се несъгласие с извода на апелативния съд, че производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 74 ТЗ, като се изтъква, че се атакуват като нищожни процесните решения на общото събрание на акционерите на ответното дружество от 28.12.2018 г. Като са приели и разгледали иск по чл. 74 ТЗ, какъвто не е предявен, според страната, съдилищата са постановили недопустими съдебни актове. Излагат се доводи, че ако съдът е преценил, че искът е такъв по чл. 74 ТЗ, то е следвало да остави без движение исковата молба и да даде указания на ищеца, а не да се произнася по непредявена претенция. Претендира се отмяна на обжалваното определение на апелативния съд, с което е потвърден прекратителният съдебен акт на първата инстанция, и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Искането за допускане на касационен контрол се основава на вероятна недопустимост по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с аргумента, че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл. 74 ТЗ, а не по предявения такъв за нищожност на решенията на общото събрание на акционерите, както и при нередовна искова молба, с оглед констатираните в мотивите на определението несъответствия между обстоятелствената част и петитума на иска. При тези доводи се счита, че обжалваното определение е и очевидно неправилно (основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК).

Иска се достъп до касационна проверка и в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Налице ли е нередовна искова молба при наличие на противоречие между обстоятелствена част и петитум и какви са правомощията на съда при констатиране на такава нередовност на исковата молба?”. По този въпрос се поддържа, че е налице противоречие на обжалваното определение със задължителната практика на касационната инстанция – т. 5 на Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 4 на Тълкувателно решение № 1/17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и постоянната такава - решение № 835/06.01.2011 г. по гр. д. № 1578/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 122/06.02.2014 г. по т. д. № 861/2012 г. на ВКС, I т. о., определение № 512/03.11.2016 г. по ч. гр. д. № 3026/2016 г. на ВКС, IV г. о.

2. “Кои решения на общото събрание на акционерите могат да се квалифицират като нищожни?”. По това питане се твърди отклонение от задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, както и казуалната такава, обективирана в решение № 188/03.10.2011 г. по т. д. № 33/2009 г. на ВКС, II т. о., и решение № 100/04.06.2010 г. по т. д. № 799/2009 г. на ВКС, II т. о.

Насрещната страна оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената частна касационна жалба като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касация съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

В случая апелативният съд, за да потвърди определението на първата инстанция, е приел, че производството по делото е образувано по предявени от “А. И СИЕ” ООД против “КРАМЕКС” АД искове за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на акционерите от 28.12.2018 г. Твърденията на ищеца са, че процесните решения са несъществуващи и не са вземани, оспорва протокола за така проведеното събрание като неистински и неавтентичен, сочейки, че регистрация на членове не се е състояла, не са присъствали описаните лица, както и че такива действия не са извършвани. Не е бил налице изискуемия от закона и устава кворум за вземане на решенията. Съставът на САС е отбелязал, че с влязло в сила, след инстанционен контрол, решение по т. д. № 2759/2018 г. на СГС, ТО, VI-6, конститутивните искове по чл. 74 ТЗ на “А. И СИЕ” ООД против ответника “КРАМЕКС” АД за отмяна на процесните решения са отхвърлени като неоснователни.

Позовавайки се на дадените разяснения в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, апелативният съд е намерил, че в конкретния случай, макар с исковата и допълнителната искова молба ищецът да твърди нищожност на решенията на общото събрание на акционерите, развитите от него съображения касаят незаконосъобразността на последните, респ. противоречието им с устава на ответното дружество. Като е отчел липсата на твърдения за наличие на нищожност в някоя от проявните й форми, решаващият състав е споделил мотивите на СГС, че се касае за искове по чл. 74 ТЗ, които са недопустими като предявени след изтичането на срока по ал. 2 на цитираната разпоредба. Формирал е извод за тяхната недопустимост и на друго основание – разпоредбата на чл. 299 ГПК, тъй като спор на същото правно основание вече е разрешен с влязло в сила решение.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор претендира директен достъп до касационен контрол поради вероятна недопустимост на обжалваното определение по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Недопустимо би било определение на въззивната инстанция по чл.274, ал. 1 ГПК, което е постановено при липса на право на частна жалба или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от частната жалба или от иска (т. е. десезиране на съда), др. В случая определението на СГС е подлежало на обжалване съгласно чл. 130, изр. 2 ГПК, частната жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана страна, предявила върнатата от съда искова молба. Поради това са налице процесуалноправните предпоставки за произнасяне на САС. Правната квалификация на предявения иск с оглед на изложените твърдения се извършва от съда, като в случая не може да намери приложение поддържаната от страната хипотеза, че въззивната инстанция се е произнесла по непредявен иск. Напротив, изрично е подчертано, че в случая, независимо от твърдяната нищожност на решенията на общото събрание на акционерите на ответното дружество, развитите от страната съображения касаят незаконосъобразността на последните, респ. противоречието им с устава на ответното дружество, т. е. иск по чл. 74 ТЗ. Следва да се отбележи, че за да обоснове вероятна недопустимост на обжалваното определение, ищецът се позовава на евентуална нередовност на заявената от самия него претенция. Доводите му относно евентуалното неизпълнение на задължението на съда да даде указания биха могли евентуално да се отразят на правилността на обжалваното определение, но не и на неговата допустимост. При това положение и след извършената служебна проверка не е налице поддържаното от страната основание по чл.280, ал. 2, предл. 2 ГПК за директен достъп до касационен контрол.

Частният касатор се позовава и на достъп до касационно обжалване поради “очевидна неправилност” по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същата е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на определението, без извършване на същинската контролна дейност. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от частния касатор и не се констатират от съдържанието на обжалваното определение. В останалите случаи, каквото е изразеното от страната несъгласие с изводите на апелативния съд, не може да се обосновава наличие на очевидна неправилност по смисъла на цитираната разпоредба.

Първият въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не кореспондира с решаващата воля на апелативния съд, който в обжалваното определение не е обсъждал и не е констатирал нередовности на исковата молба. Съставът на САС е приел, че в случая не са изложени релевантни твърдения за наличие на нищожност на процесните решения на общото събрание на ответното дружество в някоя от проявните й форми, разяснени в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, а за тяхната незаконосъобразност и противоречие с устава на дружеството, поради което се касае за искове по чл. 74 ТЗ, които са недопустими като предявени след изтичане срока по ал. 2 на цитираната разпоредба. С оглед на горното така формулираният въпрос не покрива изискванията за правно питане по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. липсва общия селективен критерий за допуск до касация, което изключва и необходимостта от обсъждане на сочената от страната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият въпрос, поставен от частния касатор, е материалноправен и отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до факултативна касационна проверка. Съгласно задължителните постановки на цитираното по-горе тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, нищожно е липсващото (невзето) решение на общото събрание, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната книга на дружеството, а така също и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на общото събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на дружеството компетентност, определена от закона и учредителния акт. Нищожни са и решенията, взети в противоречие с влязло в сила решение на съда, съгласно чл. 75, ал. 2 ТЗ, чл. 197, ал. 3 ТЗ. Ако са нарушени нормите за кворум при провеждането на общото събрание или за мнозинството при гласуване на дадено решение, то подлежи на отмяна на това основание в срока и по реда на чл. 74 ТЗ, а не на унищожаване.

В случая апелативният съд в съответствие с така цитираната задължителна практика на касацията и съобразявайки изложените от ищеца твърдения, е преценил, че развитите от страната съображения касаят незаконосъобразността на процесните решения на общото събрание на акционерите, респ. противоречието им с устава на ответното дружество. Извършената преценка от решаващия състав на САС, че изложените в исковата молба пороци не се субсумират в лимитативно посочените квалификационни критерии за нищожност е наложило изводът, че не се касае за искове за нищожност, а за такива за отмяна на процесните решения по реда на чл. 74 ТЗ, които са счетени за недопустими. С оглед на горното по второто питане не се обосновава наличие на поддържаната от частния касатор хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на определението на Апелативен съд – София.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 258/ 24.04.2024 г. по в. ч.т. д. № 257/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.