О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 148

ГР. София, 04.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.01.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №6116/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от Софийска градска прокуратура и на Т. Д. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №5911/15 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 4 500 лв. предявеният от Т. Д. срещу Прокуратура на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода” над определения срок / надлежаване с 8 месеца и 13 дни/. В частта до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

Ответникът по иска Прокуратура на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК.

Намира, че въпросите относно начина на изчисление на обезщетението за неимуществени вреди, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД и водещите насоки за дефиниране на общия критерий за справедливост са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според касатора,...