О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 126

ГР. София, 01.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.01.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №6301/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. З. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр. д. №638/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение, след обезсилване на първоинстанционното решение по делото, е прекратено производството по заведените от касатора срещу В. К. и К. З. искове по чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД, за признаване нищожността на сключения между ответниците договор, с който втората ответница прехвърлила на първата своята ид. ч. от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради противоречие с добрите нрави и поради привидност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на ТР №1/2004 г. по въпросите: има ли правен интерес сънаследник да атакува нищожен акт на сънаследника му на разпореждане с част от съсобствената вещ; допустими ли са двата иска по чл. 26 от ЗЗД и допустимо ли е решението на районния съд, който се е произнесъл по тях / с отхвърлянето им/.

ВКС намира, че соченото основание за допускане на обжалването не се установява: ищецът / касатор сега/ не е предявил иск по чл. 76 ЗН, за който се отнася ТР №1/2004 г. За това...