5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 192

София,22.01.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т.д. № 2812 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на адвокат М. Л. от САК в качеството й на назначен по реда на чл.48,ал.2 ГПК особен представител на ответника Д. И. срещу определение № 747 от 12.11.2024г. на Апелативен съд София по в. т.д. № 662/2024г. С него по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на адв. Л. за допълване на определение № 601 от 20.09.2024г. за прекратяване на въззивното производство с присъждане на възнаграждение за осъщественото пред САС процесуално представителство, изразяващо се в изготвяне на отговор на подадената от ищеца „Кристал химия трейдинг-БГ“ЕООД /н/ въззивна жалба.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакувания акт. Посочва се, че положеният от адвоката труд като назначен особен представител на ответника за изготвяне на отговор на въззивната жалба на насрещната страна, е възмезден и възнаграждение се дължи независимо от изхода на делото. Позовава се на разясненията в т.6 на ТР №6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Възразява, че след като възнаграждението като особен представител не е внесено от ищеца при насрочване на делото пред САС, то следва да бъде определено и заплатено с крайния акт за прекратяване на делото. Поддържа, че прекратяването като недопустимо на въззивното производство не отменя факта на осъществената от особения представител адвокатска защита, за която той има право на възнаграждение в размерите, определени от Наредба № 1/2004г. Счита, че след като въззивникът - ищец е заличен от Търговския регистър на основание чл.632,ал.4 ТЗ и дължимото на особения представител на насрещната страна възнаграждение не може да бъде възложено по реда на чл.78 ГПК в тежест на заличения търговец, то следва да бъде изплатено от бюджета на съда. Искането е за отмяна на атакуваното определение и постановяване на исканото допълване на крайния съдебен акт като възнаграждението за особения представител бъде определено в съответствие с Наредба № 1/2004г. и бъде постановено плащането му от бюджета на съда.

Преписи от жалбата не се връчват.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Указания за внасяне на депозит за възнаграждение за особения представител на въззиваемия не са били дадени на въззивника, който е ищец, нито от администриращия жалбата съд, нито от САС.

Сезиран с молба по чл.248 ГПК от особения представител на ответника-въззиваем в обжалваното определение съдебният състав е посочил, че въззивното производство е прекратено с определение от 20.09.2024г. след служебна констатация, че с решение от 19.06.2024г. по т. д./н/ № 1968/2015г. на СГС производството по несъстоятелност, открито по отношение на ищеца по спора - „Кристал химия трейдинг-БГ“ЕООД, е прекратено на основание чл.632,ал.4 ТЗ и длъжникът е заличен от търговския регистър, съответно с влизане в сила на това решение на 27.06.2024г., той е неправосубектен. Съставът на САС е обсъдил фактите, че жалбата на синдика е била подадена на 02.07.2024г.; отговорът на жалбата, депозиран от особения представител на въззиваемия, е от дата 07.08.2024г.; че в отговора е изразено становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна. При преценката им съдебният състав е приел, че недопустимостта на подадената въззивна жалба от несъществуваща в правния мир страна има за последица и недопустимостта на отговора по чл. 263 ГПК. Изложил е съображенията, че възнаграждението на особения представител на страната е обусловено от необходимостта от извършване на надлежни и относими процесуални действия - от или срещу страна по делото, която е назначен да представлява; че липсата на надлежна страна означава, че подадената въззивна жалба е била изначално недопустима и не се е налагало връчването на препис от нея, както и подаването на писмен отговор. Счетено е, че извършените от особения представител процесуални действия, които са по съществото на правния спор, са неотносими за изначално недопустимото въззивно производство, поради което при отсъствието на такива надлежно извършени процесуални действия от особения представител, не следва да се определя и не му се дължи възнаграждение от бюджета на съда за производството пред САС. С тези мотиви молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение.

Обжалваното определение е неправилно.

Съобразно правомощията си, очертани в ТР № 6 от 15.01.2017г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС произнасяйки се по подадената частна жалба при дължимата служебна проверка на всички правнорелевантни факти и доказателства, настоящият състав приема, че недопустимо образуваното производство пред САС е в резултат на неизпълнение от страна на администриращия и на въззивния съд на процесуалните им задължения по чл.7,ал.1, изр. първо ГПК - служебно да следят за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на всеки етап от движението на делото Нито СГС нито въззивният съд са осъществили служебно дължимата справка в ТР, въз основа на която да установят, че още към момента на подаване на въззивната жалба от синдика, въззивникът не съществува като субект в правния мир и е загубил надлежната си процесуална легитимация. Тези процесуални действия са дължими от съда, а не от страните по делото, поради което неоснователно в обжалваното определение е изложено като релевантно съображението, че особеният представител е заявил становище, че въззивната жалба отговаря на изискванията да бъде разгледана по същество. Чрез своя акт въззивната инстанция е санкционирала процесуалния представител на отсъстващата страна, който добросъвестно е изпълнил дадените му указания за възможност да депозира писмен отговор. Настоящата хипотеза е различна от тази, в която съдът е констатирал недопустимост на въззивната жалба, поради което размяна на книжата не се следва, но въпреки това служебният защитник настоява да депозира писмен отговор, за изготвянето на който претендира да му се изплати възнаграждение.

Съображенията на състава на САС, че на особения представител не следва да бъде заплатено възнаграждение за адвокатската защита, защото не се е налагало връчването на препис от въззивната жалба на ответника, както и подаването на писмен отговор; че процесуалните действия по изготвянето на отговор по чл.263 ГПК не са надлежно извършени, са некоректни и поради това, че този състав е постановил изрично определение от 10.09.2024г., с което е приел, че жалбата е допустима, отговаря на изискванията за редовност и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание.

Принципно правило в процеса е, че неправилно дадени от съда указания не могат да имат за страната/нейния представител неблагоприятни правни последици. Извършените процесуални действия от особен представител на въззиваемия по недопустима въззивна жалба, които са в резултат на неправилно дадени от съда указания относно възможност да депозира отговор по чл.263 ГПК, независимо че са без правен ефект и смисъл, не могат да обусловят извод, че адвокатът няма право на възнаграждение за осъществената защита. Възприетото в обжалваното определение становище е в противоречие с мотивите към т.6 на ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2012г. - особеният представител се назначава с акт на съда, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал.1 ЗЗД е възмездно, за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение независимо от изхода на делото. Възнаграждението за особения представител винаги е дължимо и следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК.

Трайноустановена е и съдебната практика, че особеният представител е определен от съда с цел разглеждане и разрешаване на спора при условията на състезателност. След като представителната власт възниква не въз основа на договор, а въз основа на акт на съда, последният следва предварително да обезпечи и гарантира възмездността на адвокатския труд на особения представител - да определи размера му и той да бъде внесен авансово от ищеца по сметка на съда, за да се изплати по разпореждане на съда при приключване на делото в съответната инстанция.

Установена е и практиката на касационната инстанция (определенията по ч. гр. № 3679/2015г. на 3 г. о., по ч. гр. д.№ 3029/2017г. на 4 г. о., по ч. гр. д.№ 3430/2017г. на 3 г. о., по гр. д.№ 3036/2021г. на 3 г. о.), че когато съдът не е обезпечил предплащането на възнаграждението на особения представител като депозит, независимо, че то не е за сметка на съда, а за сметка на ищеца, следва заплащането му да стане от бюджета на съда, с оглед принципната негова дължимост. След като не са извършени необходимите процесуални действия, с които да се гарантира плащането на дължимото адвокатско възнаграждение на особения представител чрез предварителното му внасяне и наличието му по делото като депозит, допуснатият пропуск подлежи на отстраняване чрез плащането му от бюджета на съда.

Както се посочи, възнаграждението за въззивната инстанция на особения представител адвокат Л. не е внесено като депозит - указания в този смисъл на ищеца не са давани. След отмяна на неправилното определение размерът на възнаграждението следва да бъде определен от настоящата инстанция и плащането му да бъде за сметка на бюджета на САС. При зачитане на задължителния характер на постановеното от СЕС решение С- 438/2022 г., съгласно което определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни и не обвързват съда, настоящият състав преценява характера на спора и обема на осъществената защита, въз основа на което намира, че справедливото възнаграждение на особения представител, което следва да бъде изплатено от бюджета на САС, е 900лв.

Невъзможността платеното от бюджета адвокатско възнаграждение на особения представител да бъде възстановено на съда произтича от настъпилата неправосубектност на въззивника, производството по чиято жалба е прекратено.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Отменя определение № 747 от 12.11.2024г. на Апелативен съд София по в. т.д. № 662/2024г., вместо което:

Допълва на основание чл.248 ГПК определение № 601 от 20.09.2024г. по в. т.д. № 662/2024 на Апелативен съд София в частта за разноските, като

Определя възнаграждение на особения представител на ответника Д. И. - адвокат М. Л. от САК в размер на 900 лева, което да се изплати от бюджета на Апелативен съд София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: