№ 167

С., 10.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 359 по описа за 2016г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Д. М. Д. от [населено място], [община] и от Прокурор в Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 187 от 30.10.2015г. по в. гр. д.№ 482/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 1169 от 29.06.2015г. по гр. д.№ 204/2015г. на Пловдивски окръжен съд в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000лв. до 60 000лв. и в частта за разноските от 314лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Д. М. Д. допълнително сумата от 20 000лв. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от З., обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради незаконно обвинение в извършване на престъпления, по което е образувано н. ох. д. № 868/2014г. на Специализирания наказателен съд, приключило с влязло в сила определение от 8.08.2014г. за прекратяване на делото, ведно със законната лихва, считано от 8.08.2014г. и са присъдени разноски, като е потвърдено решението в останалата отхвърлителна част.

Като основание за допустимост касаторът Прокурор в Апелативна прокуратура се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на...