Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], чрез процесуалния му представител адв.. А, срещу решение № 732 от 20.07.2020г., постановено по адм. дело № 34/2019г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД – 04 – 415 от 18.09.2018г. на Кмета на [община], с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: „Навес за отдих с камина“, намиращ се в северния ъгъл на УПИ I – 167, кв. 7, по плана на [населено място], общ. Костенец, изпълнен без строителни книжа и срещу заповед № РД – 04 – 474 от 09.11.2018г. на Кмета на [община], с която на основание чл. 62 ал. 1 АПК е допуснато отстраняване на непълнота в заповед № РД – 04 – 415 от 18.09.2018г., като е променен текста на т. 2 като вместо определен срок до 30.10.2018г. за доброволно изпълнение на заповедта е определен едномесечен срок от датата на известяване за доброволно изпълнение на заповед № РД – 04 – 415 от 18.09.2018г.
В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди на първо място, че не е бил редовно призован за проведеното открито съдебно заседание на 13.05.2020г. по реда предвиден в Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, както и че не са били налице предпоставките да се приеме в тази връзка, че е редовно призован за следващото проведено открито съдебно заседание от 22.06.2020г. по реда на чл. 137 ал. 7 АПК, за каквато разпоредба твърди, че не съществува, или по реда на чл. 138 ал. 2 АПК. Твърди и неправилност на съдебното решение досежно приетата законосъобразност на оспорената заповед, тъй като посочва, че спорният обект не представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, а е градински елемент по смисъла на чл. 151 т. 12 ЗУТ, за който не следва да се издават строителни книжа, което се потвърждава от СТЕ и вещото лице и който е бил изграден за интегриране на собственика му гражданин на К. Вния в местната общност. Твърди и неправилност на извода на съда за законосъобразност на втората оспорената заповед за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като посочва, че направената поправка не отговаря на понятието очевидна фактическа грешка и съответно не са били налице предпоставките по чл. 62 ал. 2 АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменят двете заповеди на Кмета на [община]. Претендира разноски.
О. К на [община] с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното решение Административен съд София област (АССО) е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ЗУТ. Приел е, че от доказателствата се установява, че в имота на жалбоподателя към момента на закупуването му съществуват масивна двуетажна жилищна сграда и две второстепенни постройки, които фигурират и в действащия кадастрален план и се намират в източната и югозападната част на имота и съществуват и до сега. Посочил е, че от събраните доказателства, включително гласни такива, се установява, че спорната постройка, която също е от допълващото застрояване – навес за отдих с камина – се намира в северната част на имота на регулационната граница с УИ II – 167 и на улично регулационната линия. По тези съображения е приел, че тази постройка е нова и е изградена след закупуване на имота в периода 2008г. – 2010г. както е прието в оспорената заповед. Риел е и че не е спорно по делото, че нареденият за премахване строеж е изграден без строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж. Предвид установената година на извършването му е приел, че същият не е търпим строеж по смисъла на § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ или по § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. По тези съображения е приел, че е налице основанието по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ – установен незаконен строеж, изграден без строителни книжа – поради което е приел заповед № РД – 04 – 415 от 18.09.2018г. за законосъобразна и е отхвърлил оспорването срещу нея. Приел е, че тъй като заповед № РД – 04 – 415 от 18.09.2018г. не е била връчена на адресата си до определения в нея срок за доброволно изпълнение 30.10.2018г., то са били налице основанията за изменението й в тази част със заповед № РД – 04 – 474 от 09.11.2018г., като срокът за доброволно изпълнение правилно е определен на един месец от датата на получаване на заповед № РД – 04 – 415 от 18.09.2018г. По тези съображения е отхвърлил оспорването и срещу заповед № РД – 04 – 474 от 09.11.2018г. Решението е правилно.
При постановяване на оспореното решение АССО не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. За насроченото открито съдебно заседание за 11.05.2020г. жалбоподателят е редовно призован чрез процесуалния му представител адв.. А по телефон при предоставен такъв по реда на чл. 18а ал. 4 т. 3 АПК, вписан в адвокатското пълномощно представено по делото, като е удостоверено, че е приела уведомяването по телефона. В случая Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. (ДВ бр. 28 от 24.03.2020г. в сила от 13.03.2020г., изм. и доп. ДВ бр. 34 от 09.04.2020г.) е неотносими, тъй като за периода на извънредното положение същият е предвидил само случаите, в които спират да текат процесуалните срокове, по определени категории дела, отнасящи се до упражняването на правата на гражданите за оспорване, представяне на доказателства и др., но не и относно начините на уведомяване. В случая жалбоподателят е бил редовно уведомен за насроченото открито съдебно заседание и е приел уведомяването. В тази връзка са били налице и предпоставките по чл. 138 ал. 2 АПК и за насроченото заседание на 22.06.2020г. на жалбоподателя като вече редовно призован не е следвало да се изпраща ново съобщение. Следва да се посочи във връзка с възражение в касационната жалба, че в списъка за призоваване е отбелязано призоваване по реда на чл. 137 ал. 7 от АПК, която е предишната норма, съответна на нормата на чл. 138 ал. 2 АПК от изменението на кодекса от 10.10.2019г. Списъкът обаче е неотносим към редовността на призоваването, тъй като той е помощен за съда, а в протокола от съдебно заседание от 22.06.2020г. правилно е указана актуалната и действаща разпоредба на чл. 138 ал. 2 АПК. За пълнота следва да се посочи и че в проведеното открито съдебно заседание от 22.06.2020г. и ответникът не се е явил, не са събирани доказателства, като и в последното проведено заседание адв.. А не е имала искане за събиране на доказателства, такива искания е имал ответника в производството, но и той не е представил никакви нови доказателства, поради и което не е било допуснато нарушение, което да се отрази на правото на защита на жалбоподателя, т. е. да не е бил запознат с представени доказателства. Същият е бил представляван и при изслушване на СТЕ, както и е ангажирала всички свои доказателства. Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, като въз основа на събраните доказателства са направени правилни изводи. Правилен е изводът на съда, че спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, като това се установява изрично и от приетата по делото СТЕ, тъй като представлява навес с дървена носеща конструкция с две ограждащи тухлени стени и изграден едноскатен дървен покрив от ондулин, стъпващ върху дървени носещи колони и бетонови фундаменти. Становището на вещото лице е и че спорният обект не представлява такъв по чл. 151 т. 12 от ЗУТ. Т.е. и от приетата по делото СТЕ се установява, че се касае за строеж от допълващото застрояване, а не за градински елемент, каквато би била перголата, пейки или фонтани, декоративни решетки за цветя и сянка например. Освен това дори от СТЕ се установява, че същият е с височина над допустимата в определени части и досежно максимално допустимата височина от 2, 50 по чл. 151 т. 12 от ЗУТ.Гте и парковите елементи по посочената разпоредба не следва да са изградени от материали, които отговарят на понятията за строеж, а в случая са налице и тухлени стени и дървена носеща конструкция, както и масивен дървен покрив. Нормите по проектиране и разрешителният режим за строежите във всички държави е установен с оглед осигуряване на защитата на живота и здравето на гражданите при осъществяването им с оглед одобряването на съответните проекти, изработени и контролирани от лица със съответна специална подготовка с оглед осигуряването на безопасност в конструктивно отношение на извършването им. В случая от дружеството жалбоподател тези разпоредби са нарушени, като за строеж, за които е изискуемо издаването на разрешение за строеж, такова не е издадено. Това съответно прави строежа незаконен, поради и което е правилен извода на съда, че са били налице предпоставките по чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ за издаване на заповед за премахването му. Разбираемо е желанието на собственика на дружеството жалбоподател, английски гражданин, за осигуряване на място за интеграция с месната общност и за събирания, но това следва да стане при спазване на законите и правилата досежно строителството в РБългария, доколкото те са установени и с оглед запазване на живота и здравето на гражданите при осъществяването им и изграждането на конструктивно здрави, годни и безопасни строежи.
Правилен е и извода на съда за това, че в случая предвид установената приблизително година на извършване на строежа са неприложими нито § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ, нито § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и строежът не може да бъде приет за търпим.
Най – накрая неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата и срещу заповед № РД – 04 – 474 от 09.11.2018г. на Кмета на [община]. Същата не е издадена на правно основание чл. 62 ал. 2 АПК, за отстраняване на очевидна фактическа грешка, както се твърди касационната жалба. Тази заповед е издадена на основание чл. 62 ал. 1 АПК, която разпоредба допуска преди изтичане на срока за обжалване административният орган да отстрани допуснати непълноти в акта. В случая тези предпоставки са били налице, тъй като се установява, че заповедта не е била връчена на адресата преди настъпване на определения в нея срок за доброволно изпълнение, поради което правилно именно с допълване по чл. 62 ал. 1 АПК, а не по ал. 2 на тази разпоредба е допуснато изменение на заповедта в частта на определения срок за доброволно изпълнение и той законосъобразно е определен на един месец от съобщаване на заповедта. Били са налице предпоставките по чл. 62 ал. 1 АПК, тъй като към момента на издаване на заповед № РД – 04 – 474 от 09.11.2018г., срокът за обжалване на заповед № РД – 04 415 от 18.09.2018г. не е бил изтекъл.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 732 от 20.07.2020г., постановено по адм. д. № 34/2019г. по описа на Административен съд София област. РЕШЕНИЕТО е окончателно.