Образувано е по касационна жалба на К. Л., гр. С., чрез неговия пълномощник срещу решение № 3794/13.07.2020 г. по адм. д. № 10950/2019 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител излага становище за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РА-30-246/14.08.2019 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която е наредено на К. Л. в качеството му на извършител да премахне незаконен строеж „масивна плътна вътрешна ограда“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1937.572 по КККР на гр. С., номер по предходен план УПИ III-572, кв. 8а по плана на гр. С.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган, предвид представена по делото заповед №СОА17-РД09-622/19.06.2017 г., изм. и доп. със заповед № СОА19 -РД09-934/01.07.2019 г., с която кметът на Столична община делегира на главния архитект на Столична община законово регламентираните си правомощия по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Спазена е предписаната от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Процесният обект предвид характеристиките си представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Предвид липсата на издадено разрешение за строеж са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед за премахването му като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Строежът като изпълнен през 2018 г. не би могъл да представлява търпим строеж по смисъла на § 16 ПРЗЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Решението е правилно.

Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. В този смисъл оспореното решение е обосновано.

Спрямо установените факти първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По делото безспорно е установено, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, предвид описаното в констативния акт – стоманобетонов цокъл с височина 0, 2 м, стоманобетонови колони през около 2, 5 м, тухли итонг и стоманобетонов пояс от 0, 2 м, цялата ограда с дължина 14 м и височина от 2, 0 до 2, 4 м. За такъв строеж, попадащ в шеста категория е необходимо издаване на строително разрешение. При липса на такова разрешение, съдът правилно е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на посочената в заповедта разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Характеристиката на изграденото като незаконен строеж е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна, ако за незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост по реда на § 16 ПЗРЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. В случая, същите не намират приложение, тъй като изискуемият от тях краен срок на построяване на незаконния строеж е 31.03.2001 г., а в случая процесната ограда е изградена през 2018 г. Аргументите за необходимост от изграждане на обекта не водят до извод в различна насока, доколкото те не освобождават жалбоподателя от задължението да спазва строителните правила.

Спрямо обжалваното решение не са налице повдигнатите в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3794/13.07.2020 г. по адм. д. № 10950/2019 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА К. Л., ЕГН [ЕГН], да заплати на Столична община направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100 (сто) лв. Решението е окончателно.