Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор против решение № 838/08.07.2020 г. по адм. д. № 2446/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява, че съдът не е обсъдил всички изтъкнати от него доводи и е коментирал фактите по делото едностранчиво. Моли да бъде отменено решението и бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът по жалбата – [община], редовно призована, не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство при наличието на установено предаварийно състояние на язовирната стена, отказът на административният орган остава неясен и необоснован. От една страна се излагат мотиви за експлоатационна неизправност, а от друга страна се постановява отказ за извеждане от експлоатация, поради което обосновано е отменен от съда. С оглед на изложеното, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд – Бургас е образувано е по жалба на [община] против Решение № ОИЕ-2/16.08.2019 г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което е постановен отказ за извеждане от експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Синя вода“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 61042.14.59 по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], [община] и в поземлен имот с идентификатор 61042.14.60 по КККР на [населено място], [община].
Съдът е отменил Решение № ОИЕ-2/16.08.2019 г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и е осъдил Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на [община] сумата от 600 лв. разноски по делото.
Приел е в мотивите на решението, че административният орган не е изложил мотиви за приетото решение. Според съда липсва становище на органа, което да квалифицира правно състоянието на водния обект. Съдът е приел, че е неясно какъв точно е извода на административния орган относно техническото състояние на язовирната стена, тъй като то е технически описано, но не е правно квалифицирано. Посочил е, че мотивите са противоречиви, като от една страна се твърди експлоатационна неизправност, а от друга страна се постановява отказ за извеждане от експлоатация.
Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Доказателствата по делото установяват, че подобно искане от [община] се депозира за втори път пред ДАМТД. В становището на инж. Т.Ц е посочено, че същият въпрос е разглеждан от Експертен съвет към ДАМТН на 18.07.2018 г. цитирано предходното искане от 2018 г.
Административното производство по издаване на оспореното решение е образувано по повод подадено от [община] заявление вх. № 85-00-781/10.07.2017 г. до Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, за издаване на разрешение за извеждане от експлоатация на язовир „Синя вода“ в ПИ 000436, 441, землище на [населено място]. Към заявлението е приложен констативен протокол от 07.03.2019 г. от назначен от кмета на общината експертен съвет, който след оглед на язовирната стена определя техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея като предаварийно и дава препоръки за извеждането на язовира от експлоатация.
На 12.03.2019 г. експертният съвет е изготвил доклад да бъде предложено на председателя на ДАМТН язовирът (язовирната стена) да бъде изведен от експлоатация. Докладът и цялата документация към него са изпратени на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. С. З № А-199/27.03.2019 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е назначен експертен съвет към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, който да разгледа подаденото от [община] заявление за издаване на разрешение за извеждане от експлоатация на язовирната стена на язовир „Синя вода“. На 12.04.2019 г. е проведено заседание на назначения Експертен съвет към ДАМТН, на което е взето решение да не бъде уважено искането на [община] за издаване на разрешение за извеждане от експлоатация на язовирната стена на язовир „Синя вода“, видно от съставения протокол № 23/12.04.2019 г. На 16.08.2019 г. е издадено оспореното в настоящото производство Решение № ОИЕ-2/16.08.2019 г. от председателя на ДАМТН, с което, на основание чл. 190в, ал. 3 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), чл. 140 и чл. 142, ал. 5, т. 2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние и с оглед мотивите, изложени в протокол № 23/12.04.2019 г. от заседанието на Експертния съвет към ДАМТН, е отказано да се изведе от експлоатация язовирната стена и съоръженията към нея за язовир „Синя вода“.
Изводите на административния съд са необосновани. И протокол № 23/12.04.2019 г. на Експертния съвет, назначен със заповед на председателя на ДАМТН, и в самата заповед, предмет на обжалване, е констатирано лошото състояние на язовирната стена и съоръженията. Посочено е, че те не са поддържани в изправно техническо и експлоатационно състояние, в съответствие с изискванията на нормативната уредба. Същите констатации са изложени и за изпускателя и преливника на язовирната стена, които са неизправни, както и за отводящия канал, който е разрушен.
Не е спорно по делото, че собственик на процесната малка язовирна стена е [община]. Съгласно чл. 132, ал. 2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние от 2016 г. /Наредбата, отм. / собственикът е длъжен да осигурява безопасната работа на язовирните стени и на съоръженията към тях. Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата урежда, че видът и обемът на ремонтните работи се определят от собственика въз основа на протоколите от прегледите за състоянието на язовирните стени и на съоръженията към тях, който определя и графиците за извършване на ремонтите на малките язовирни стени.
Съгласно чл. 139, ал. 1 от Наредбата, искане за извеждане от експлоатация и/или ликвидация се прави от собственика след извършване на индивидуална оценка от оператора и изготвяне на комплексна оценка на работата и ефективността на язовирната стена и на съоръженията към нея, включително след извършените ремонти и реконструкции по отношение на тяхната сигурност за безопасна експлоатация съгласно изискванията на нормативните документи.
От посочените разпоредби следва изводът, че първото и основно задължение на собственика на [община] е да поддържа техническото състояние на язовира и на съоръженията към него в изправност. Едва след като извършените ремонти и реконструкции не могат да гарантират сигурността и спазването на нормативните изисквания за опазване на околната среда, може да се прибегне към процедурата по извеждане от експлоатация или ликвидация на обекта. Мотивите, изложени в обжалвания административен акт, водят до извод, че лошото състояние на малката язовирна стена на язовир „Синя вода“, землище Равадиново, [община], се дължи на неполагането на грижа от страна на общината и неизпълнение на нормативните й задължения като собственик на водния обект.
В нарушение на посочените по-горе материалноправни норми, [община] е поискала извеждане от експлоатация на язовирната стена, без да изпълни задълженията си по ремонт и поддръжка на язовира и съоръженията към него. Данните по делото водят до извод, че [община] използва процедурата по извеждане от експлоатация на процесната язовирна стена, за да се освободи от задълженията си в качеството си на собственик да я ремонтира и да я поддържа в изправност.
Неоснователно е направеното възражение от общината, че състоянието на съоръжението не може да бъде възстановено, поради това че ремонтът изисква значителни средства и те не са заложени в бюджет 2019 г. След като кметът на [община] е подал заявлението до председателя на ДАМТН през 2017 г., е видно, че още към този момент състоянието на язовирната стена е било лошо и че необходимите средства за ремонта е следвало да бъдат предвидени в бюджета на общината много преди 2019 г.
Поради тези съображения, касационната инстанция счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне на жалбата на [община] срещу Решение № ОИЕ-2/16.08.2019 г. от Председателя на ДАМТН.
На касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 838/08.07.2020 г. по адм. д. № 2446/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [община] против Решение № ОИЕ-2/16.08.2019 г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева. Решението е окончателно.