Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ София при ЦУ на НАП против решение № 4098/23.07.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 8148/2014 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 141308589/06.03.2014 г. издаден от органи по приходите на ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1010/05.06.2014 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. С., с който са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г. в размер на 11 775, 02 лв. и лихва в размер на 3207, 53 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда, че ревизираното лице е разполагало с парични средства в размер достатъчен за да покрие разходите му през ревизирания период. Представя подробна фактическа обстановка в подкрепа на твърденията си. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответника по касационната жалба – М. М. от гр. П. - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Х. по съображения, изложени в писмен отговор от 14.09.2020 г., в който заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение и за присъждане на разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание прави възражение за изтекла 10-годишна погасителна давност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд,...