Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Русе против решение № 33 от 09. 09. 2020 г. по адм. дело № 273/ 2020 г. на Административен съд – Русе, с което е отменена заповед № ДК-19-Р-2/ 29.04.2020 г., издадена от същия административен орган, с която е забранено ползването и достъпа до строеж: „Преустройство на приемо - предавателна станция за глас и/или данни на БТК ЕАД VT5353 Shtraklevo“, находяща се в имот пл. № 083869, м. „Бъзънско поле“, землище на [населено място], [община], област Р.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Българска телекомуникационна компания“ (БТК) ЕАД, [населено място] и ответницата Д.М не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Русе е постановено в противоречие с материалния закон и не се обоснована от събраните доказателства.

Административният съд правилно приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложените в този смисъл съображения в мотивите на съдебния акт се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Изводът на административния съд за отмяна на заповедта на началника на РДНСК - Русе е направен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в противоречие с представените доказателства.

Оспорената заповед № ДК- 19-Р-2/ 29.04.2020 г. е издадена на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ и с нея е забранено ползването и достъпа до строеж „Преустройство на приемо - предавателна станция за глас и/или данни на БТК ЕАД VT5353 Shtraklevo“, находяща се в имот пл. № 083869, м. „Бъзънско поле“, землище на [населено място], [община], област Р.. Видът и характерът на обекта, предмет на заповедта, са установени по реда на чл. 222, ал. 2 ЗУТ, от съответна комисия с констативен акт № 67-Р-01 от 13.03.2020 г. Параметрите и характеристиките на съоръжението на базовата станция и на технологичния контейнер, в който е разположена апаратурата, са описани подробно в констативния акт и в заповедта. Установен е обемът на преустройството, като са посочени извършените дейности и сменените елементи и технологично оборудване. Констатирано е, че строежът е от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ ЗУТ и за него е издадено разрешение за строеж № 37/ 06.08.2019 г. Установено е също, че строежът е захранен с електроенергия и се ползва по предназначение, въпреки че към датата на издаване на заповедта не е въведен в експлоатация. Разрешение за ползване за посочения строеж е издадено на 27.05.2020 г.

При тези факти следва да се приеме, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да се въведени в експлоатация от компетентния по чл. 177 орган. Съгласно чл. 178, ал. 5 ЗУТ в хипотезата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед, с която забранява ползването на строежа и разпорежда неговото освобождаване, прекъсване на захранваното с електрическа и топлинна енергия, вода, газ и др.

В случая предпоставките на цитираните разпоредби са изпълнени – строежът, предмет на заповедта, е от трета категория и се ползва по предназначение, въпреки че не е въведен в експлоатация. Поради това настоящата инстанция приема, че са налице основания за прилагане на принудителната мярка и заповедта на началника на РДНСК - Русе е постановена в съответствие с цитираните материалноправни норми, а заключението на административния съд в обратен смисъл е незаконосъобразно.

Представеното разрешение за ползване на описания в заповедта строеж не обосновава различен извод. Същото е издадено на 27. 05. 2020 г., след отстраняване на причините, които са довели до прилагане на принудителната мярка, т. е. при обстоятелства, настъпили след постановяване на заповедта. Ето защо разрешението за ползване е ирелевантно за разрешаването на правния спор, а разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК е неприложима. Този извод следва и от чл. 178, ал. 8 ЗУТ.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед – същата е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо като достига до извод в обратен смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с доказателствата.

По тези съображения оспореното решение на Административен съд – Русе следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на [фирма], [населено място] против заповед № ДК-19-Р-2/ 29.04.2020 г. началника на РДНСК – Русе да бъде отхвърлена.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция ответникът [фирма] следва да бъде осъден да заплати на РДНСК – Русе сумата 70.00 лв. разноски по делото, представляваща държавна такса за касационното производство.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 33 от 09.09.2020 г. по адм. дело № 273/2020 г. на Административен съд - Русе и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], [населено място] против заповед № ДК-19-Р-2/ 29.04.2020г. началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Русе.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на РДНСК – Русе, [улица] сумата 70.00 (седемдесет) лева, представляващи разноски в касационното производство. Решението е окончателно.