Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, против Решение № 3426/30.06.2020 г., постановено по административно дело № 9322/2019 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение е отменена негова Заповед № РА50-74/01.02.2019 г., отказваща да се разреши изработването на проект за подробен устройствен план – изменение на план за регулация на УПИ V – 748, кв. 83 по плана на [населено място], район „Триадица“ и улична регулация между о. т. 598 до о. т. 601, по внесените със заявление вх. № СОА17-ГР94-7439/05.12.2017 г. три варианта на мотивирано предложение, и делото е върнато като преписка за процедиране, съобразно дадените указания.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно незаконосъобразност на оспорения акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против заповедта на главния архитект, тъй като била постановена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон.

Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Иванова и юрисконсулт Димитрова, които молят да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки.

Ответните страни – М.В, Р.В и М.В, се представлява от адвокат Петрова, която оспорва касационната жалба по съображения, съдържащи се в отговор, като моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства – относимата административна преписка и изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал в хронология развилото се административно производство, приключило с издаване на оспорената заповед, представляваща акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. За да отмени заповедта, съдът е приел, че е постановена в противоречие с материалния закон.

Съдебното решение е правилно, но настоящият съдебен състав счита, че установените от първостепенния съд факти, обуславят порока по чл. 146, т. 3 АПК – допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилен е възприетия от съда извод, за това, че органът не се е произнесъл по действително заявената воля да се разреши изработване на проект за изменение на плана, във варианта, предложен със заявлението от 25.05.2018 г. В мотивите на оспорената заповед се обсъжда само първото по време заявление от 05.12.2017 г., въпреки, че в последствие същото е било оттеглено със заявлението от 25.05.2018 г., в което изрично е заявено, че се предлага ново предложение за изменение на действащия подробен устройствен план, вместо предходните три предложения. За да откаже да се произнесе по второто по време заявление, главният архитект необосновано е приел, че не е компетентен, тъй като в него се съдържало искане за изменение на общия устройствен план. Напротив, основното искане, с което е бил сезиран е да допусне изработването на проект за изменение на плана за регулация, за което именно главният архитект е компетентен да се произнесе, като в искането е заявено, че ако се налага преди това да се измени ОУП, то следва да предприемат съответните действия по чл. 134, ал. 3 ЗУТ.

Предвид горните мотиви, се достига до извода, че административният орган се е произнесъл по оттеглено заявление, след като неправилно е възприел действителната воля на заявителите, без да съобрази и приложи разпоредбата на чл. 134, ал. 3 ЗУТ, в който смисъл е и и общата разпоредба на чл. 31, ал. 5 АПК. Тези нарушения, допуснати от административния орган са съществени, което налага отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката за ново произнасяне, при съобразяване на дадените указания.

С оглед изложеното, оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3426/30.06.2020 г., постановено по административно дело № 9322/2019 г. по описа на Административен съд – София град. Решението не подлежи на обжалване.