Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.П, чрез адв.. Х против решение № 140/09.07.2020 г., постановено по адм. д. № 142/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Твърди, че са налице всички предпоставки, за да се присъди исканото обезщетение.

Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] изразява становище за неоснователност по подадената касационна жалба. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството е образувано по искова молба на М.П срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място], с която се претендират имуществени вреди в размер на 300 лв., заплатени за процесуално представителство по адм. д. № 259/2019 г. на Районен съд – Н. З.

С обжалваното решение Административният съд – Сливен е отхвърлил предявения иск. Приел е, че от доказателствата по делото не може да бъде направен обоснован извод, че ищецът е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат. Представеният с исковата молба договор за правна помощ от 02.10.2019 г. е частен документ и като такъв установява само, че изявленията в него са направени от подписалите го лица.

Решението е правилно. Съдът, след задълбочено изясняване на фактите по делото, е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция.

Установено е по делото, че по НАХД № 259/2019 г. по описа на РС – Н. З за 2019 г., е отменен с решение № 106/30.10.2019 г. електронен фиш серия К № 1111671, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място], с което е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. на М.П за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Решението е влязло в сила. По НАХД № 259/2019 г. по описа на РС – Н. З адвокат Христов е представлявал жалбоподателя по представено пълномощно, в което не е вписано адвокатско възнаграждение. По адм. д. № 142/2020 г на АС – Сливен е представен договор за правна помощ, съгласно който адвокат Христов приема да представлява ищеца в съдебното производство по обжалване на електронен фиш серия К № 1111671, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място], като в този договор е вписано възнаграждение за една инстанция в размер на 300 лв.

Обосновано съдът е приел, че на възмездяване подлежат реално направените разходи за процесуално представителство до приключване на съдебното заседание, при което делото е обявено за решаване. От представеното по делото на районния съд пълномощно, не е видно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по делото. Липсва и в приложеният договор за правна помощ сума, която да е договорена и заплатена в брой или по банков път. Едва в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е представен договор за правна помощ с посочено адвокатско възнаграждение, но от него не може да се направи извод, че това възнаграждение е уговорено и заплатено в производството по обжалване на електронния фиш.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На ответника по делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140/09.07.2020 г., постановено по адм. д. № 142/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен.

ОСЪЖДА М.П за заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] разноски в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.