Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. В. Т срещу решение № 315 от 20.10.2016 г., постановено по адм. дело № 167/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т (АСВТ), с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № Р-04001515002862-091-001 от 07.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т, в частта му, потвърдена с решение № 61 от 22.02.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – гр. В. Т при ЦУ на НАП и Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на М. Г. М. разноски по делото в размер на 4 100 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е приел, че решение № Р-04001515002862-098-001 от 07.09.2015 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка е издадено от некомпетентен орган. Касаторът излага и конкретни съображения за неправилно тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Поддържа, че в случая е налице хипотезата на трайна невъзможност на М. В. да изпълнява служебните си задължения. Моли да бъде отменено решението и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 6 168.94 лв.

Ответникът – М. Г. М., чрез адв. Т. е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе...