Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез [фирма], представлявано от адв. Б. П., срещу решение № 4185/16.06.2016г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 1759 по описа за 2015 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 2031403263/17.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за отсъствие на доставка, документирана с фактурите, по които е упражнено отреченото от органите по приходите право на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че е установено своенето от доставчиците настоки от вида на процесните, както и последващата им реализация. Сочи информационни източници за предаването на стоките и отрича значението на съществуването на информационни следи за превозването им. Като възможен сочи извод за доставяне на стоките от други доставчици, а не и за липса на доставки въобще. Иска отмяна на обжалваната част от решението, а имплицитно и на съответната част от РА.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу частта от ревизионния акт, с която са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за ДДС за внасяне в общ размер 35 684.41 лева с лихви за забава в общ размер 9 530.71 лева; за корпоративен данък за 2011 г. в размер 10 878.02 лева със съответните лихви за забава и...