Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба на М. В., гражданин на Република А., чрез адвокат В. И. против Решение № 3346 от 16.05.2016 г., постановено по административно дело № 434/ 2016 г. на Административен съд София - град (АССГ). В жалбата се релевират твърдения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен изводът на съда, че по отношение на него не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ). Посочва се, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по специално е нарушен чл. 172а, ал. 2 от АПК, като липсват мотиви по основните възражения в жалбата. Иска отмяна на постановеното съдебно решение.

Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез адвокат Р. от САК поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи като се отмени обжалваното решение.

Ответникът - Заместник - председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) в съдебно заседание, чрез юрисконсулт С. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Счита, че настоящото производство на чужденеца е пето поред и той не посочва никакви нови обстоятелства касаещи искането му за закрила, които не са му били известни в предходните производства, където искането му за закрила е оценено като неоснователно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са представени нови доказателства, които да променят извода на съда, различен от този на решението на ДАБ, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата...