Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й. О. С., Р. Ф. Р. С., К. В. Р. С., действащи чрез своята майка и законна представителка М. Л. С., М. С., Р. О. С. и С. С. против решение № 390 от 17.07.2015 г., постановено по адм. д. № 232/2015 г. по описа на Административен съд гр. М.. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и молят за отмяната му.

Ответникът – кметът на О. М не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. М. отхвърля жалбите на касаторите против заповед № 447/20.03.2015 г. на кмета на О. М, с която е отказано одобряване на проект за подробен устройствен план, като част от комплексен проект за инвестиционна инициатива за промяна на предназначението на ПИ № [номер], находящ се в землището на [населено място], обл. М., с който се променя отреждането от „стопански двор” в „за жилищно строителство”, запазва се съществуващото в имота застрояване и се предвижда пристройка към съществуваща сграда.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета на община М. съобразно правомощията му по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ). Правилно съдът приема, че административния акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения...