Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. С. Я. от [населено място], подадена против решение № 508 от 10.10.2016 г., постановено по адм. дело № 266/2016 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 125/11.04.2016 г. на петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен.

Ответниците КЗД, изпълнителният директор на Агенция по заетостта, директорът на дирекция "Бюро по труда" - Берковица, М. А. Я. - главен специалист в ДБТ и А. Г. М. - експерт в ДБТ оспорват подадената жалба в писмени становища или в съдебно заседание.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящатата инстанция намира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е доказано наличие на осъществен състав на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.). За да се установи неравно третиране на лице на основата на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. като основание за реализиране на пряка дискриминация спрямо него, е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки - деяние, с което пряко или непряко се засягат права или законни интереси на лицето ("неблагоприятно третиране" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр.); това неблагоприятно отношение да е възможно да се квалифицира като неравно, неправомерно в сравнение с действително проявено или вероятно бъдещо по-благоприятно отношение към друго лице при сходни, аналогични по съдържание обстоятелства; пряка обвързаност между така обективирания неправомерен диференциран подход и защитен признак по чл....