Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: С. П. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 8689 / 2021 г.
Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на И. Д. на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие), подадена чрез процесуалния му представител адв. П., против Решение № 1261/09.07.2021 г. постановено по адм. дело № 120/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменен по жалба на ЕТ Г. М. издаденият Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/311/00596/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/8616 от 15.01.2020г., издаден от И. Д. на ДФ Земеделие, и са присъдени разноски в полза на едноличния търговец в размер на 6 950 лева.
Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че неправилно съдът е приел приложимостта на чл. 27 ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и произтичащото от това задължение за издаване на Решение за налагане на финансова корекция по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), при несъобразяване с характера на констатираното нарушение неизпълнение на критериите за подбор по чл. 16 ал. 2 вр. с чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., което не може да се квалифицира като такова по чл. 70 ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В този порядък счита, че се касае до неизпълнение на договорни задължения, поради което и правилно е издаден АУПДВ по реда на чл. 166 от ДОПК съобразно правилото на чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП. Аргументи за това се черпят и от разпоредбите на чл. 27 ал. 5 от ЗПЗП и чл. 75 ал. 2 от ЗУСЕСИФ и от правилото на 12 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП. Настоява също така и че дори и да се приеме обратното, при наличието на материално правните предпоставки, не може да доведе до отмяна на акта само на това основание. В тази насока се навеждат и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда, който не е отговорил именно на съображенията на административния орган, че евентуално допуснато процесуално нарушения относно вида и характера на производство, не съставлява съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на издадения АУПДВ. Най-сетне се твърди неправилност на изводите на съда относно издаването на АУПДВ при неправилно приложение и на материалния закон. Подробни съображения са развити в касационната жалба и депозираните писмени бележки, поддържани в проведеното открито съдебно заседание от адв. П.. Настоява за отмяна на решението и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против процесния АУПДВ, в условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Ответната страна ЕТ Г. М., чрез процесуалния си представител адв. Б., в писмен отговор и депозирано становище оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ № 01/311/00596/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/8616 от 15.01.2020 г., издаден от И. Д. на ДФ Земеделие, с който на основание чл.46, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. /наричана по-долу само Наредба № 30/11.08.2008 г., бел. моя/, както и на основание т.8.1 от Договор № 01/311/00596 от 03.10.2014 г., във връзка с неизпълнение на чл. т.4.12, т.4.15, т.4.17, буква д и т. 4.18 от Договор № 01/311/00596 от 03.10.2014 г. и неизпълнение на чл .42 ал. 3 и чл. 43 ал. 1 т. 5 от Наредба № 30/11.08.2008 г., както и на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 130,97 лева на основание чл. 3 ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г.
От фактическа страна съдът е приел, че: По повод подадено заявление за подпомагане по проект идентификационен № 01/311/00596 от 13.05.2013 г., е сключен съобразно заложените показатели за неговата жизнеспособност Договор № 01/311/00596/03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от програма от ПРСР 2007-2013 г. По проекта са извършени две плащания общо в размер на 391 130,97 лева.
При извършена проверка на място в периода 01.10.32019 г. 03.10.2019г., резултатите от която са обективирани в Контролен лист за проверка на място (л.394-404), било установено следното: 1. Неизпълнение на т.4.12 и т. 4.18 от Договор № 01/311/00596 от 03.10.2014 г., сключен между ДФЗ и ЕТ във вр. с чл. 16 ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. неизпълнение на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана за три пълни финансови години 2016 г.; 2017 г. и 2018 г., което не съответства на постигането на целите на мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2007 г., определени в Наредба № 30 от 11.08.2008 г. /нарушение по т.30 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., издадени от Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция, обн.ДВ, бр.69/2019 г., в сила от 30.08.2019 г./, като реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20 % от предвидените приходи (в случая изпълнението е посочено в размер на 10,24 %), съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия периоди и времетраенето на нарушението е продължило две или повече финансови години; 2. Неизпълнение на 4.12 и т.4.18 от Договор № 01/311/00596 от 03.10.2014 г., сключен между ДФЗемеделие и ЕТ, доколкото в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план /БП/ е залегнало разкриване на 4 /четири/ работни места, а било констатирано, че за период от три финансови години /2016 г.; 2017 г. и 2018 г./ средното изпълнение на заетост е под 50 % спрямо заложената такава в бизнес плана, т. е. не са създадени посочените в бизнес плана брой работни места /нарушение по т.18 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., издадени от Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция, обн.ДВ, бр.69/2019 г., в сила от 30.08.2019 г./ - ползвателят по мярка 311 не е спазил параметрите, залегнали в одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост - не е разкрил нови и/или не е запазил съществуващите работни места, което нарушение води и до неизпълнение на целите на мярката, така както същите са дефинирани в чл. 2 т. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., а и т.4.2.3 от Програмата на развитие на селските райони 2007 2013 г.; 3. Неизпълнение на т. 4.15 от Договор № 01/311/00596 от 03.10.2014 г., а и на задължението по чл. 42 ал. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., доколкото при проверката място е установено, че не са представени част от оригиналните документи, свързани с подпомаганата дейност, по който начин е нарушено задължението да се съхраняват всички документи, свързани с подпомаганата дейност за срок от 5 години след сключване да говора за отпускане на финансовата помощ /нарушение по т.13 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., издадени от Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция, обн.ДВ, бр.69/2019 г., в сила от 30.08.2019 г./ и 4. Неизпълнение на задължението по т.4.17 буква д от Договор № 01/311/00596 от 03.10.2014 г. и изискването на чл. 43 ал. 1 т. 5 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., като в хода на проверката е установено преустановяване на финансираната дейност, извън допустимите за това хипотези /нарушение по т. 5 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал.6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 2013 г./.
С писмо, изх. № 01-6500/8616 от 30.10.2019 г., И. Д. на ДФ Земеделие е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ във връзка с тези констатации след проверка за изпълнението на сключения между жалбоподателя и фонда договор № 01/311/00596 от 03.10.2014 г. по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности по програма от ПРСР 2007-2013 г., подробно е описал същите и е предоставил възможност на едноличния търговец, в 14-дневен срок да изложи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане. Такова е постъпило в указания срок.
Последвало е издаването на процесния АУПДВ.
Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в изпълнение на правомощията му по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК. За да отмени акта като материално незаконосъобразен, първостепенният съд е изложил следните мотиви:
Неправилно подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е установена с АУПДВ, издаден на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Този свой извод съдът е обосновал с тълкуване на нормите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП, вкл. и това, сторено в цитирани от него решения на Върховния административен съд /ВАС/. Според него ал. 7 на чл. 27 е приложима само в случаите, когато не е налице нарушение по ал. 6, а заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнението на проекта. Прилагането на процесуалните правила, регламентирани в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП, изисква правилно определяне на нарушението по материалния закон. В случая административният орган не е приложил правилно материалния закон, тъй като не е констатирал нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Изложение са съображения и във връзка с приложението на 12 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (обн. в ДВ бр. 2/2018г.) във вр. с 4 ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ и изтекъл период на мониторинг към датата на откриване на административното производство. Така допуснатото нарушение относно видна на акта и реда за неговото издаване е квалифицирано като съществено засягащо материално-правните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им в закона. С тези мотиви АУПДВ е възприет като незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при неговото издаване отменително основание по чл. 146 т. 3 от АПК.
На второ място е прието и е АУПДВ е издаден при липсата на доказано нарушение по чл. 43 ал. 1 т. 1 от Наредба № 30/2008 г.; както и в нарушение на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., тъй като липсват конкретни мотиви относно вида, степента и продължителността на неизпълнението, последиците за дейността като цяло и възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин; като цяло е прието, че административния орган не се е справил с възложената му доказателствената тежест по чл. 170 ал. 1 от АПК, а именно да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акт. С тези аргументи е изведен и извод за материалната незаконосъобразност на оспорения АПДВ и постановяването му в противоречие с целта на закона отменителни основания по чл. 146 т. 4 и т. 5 от АПК.
Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Правилни са изводите на съда за материална незаконосъобразност на акта, свързани с допуснатите при издаването му съществени нарушения на административно-производствените правила.
Това е така, защото процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., а именно на 15.01.2020г., и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, съставляваща норма в специалния закон ЗПЗП по смисъла и на 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ.
Самото производство по издаването му аналогично е започнало след влизане в сила на това изменение на ЗПЗП. В аспекта на възражението в касационната жалба, следва да се посочи че това не е датата на проверките на място, осъществени в предходни периоди, а датата на уведомлението по чл. 26 ал. 1 от АПК в случая 30.10.2019 г. (виж чл. 25 ал. 3 от АПК), но това не е съществено.
Чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП като процесуална норма, има незабавно действие считано от влизането й в сила, при липсата на преходна и заключителна разпоредба по смисъла на чл. 34 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, с която да са уредени заварените и неприключили до този момент производства.
Или неточно първостепенният съд се е позовал на 12 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (обн. в ДВ бр. 2/2018г.) в аспекта на 4 ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ и констатиран изтекъл период на мониторинг към датата на откриване на административното производство. 12 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП урежда единствено и само прилагането към заварените към влизането в сила на това изменение на ЗПЗП (обн. в ДВ бр. 2/2018г.) висящи правоотношения или спрямо юридическите факти, започнати но недовършени при действието на изменения акт, в унисон с посочения текст на Указ № 883 от 1974г., но няма отношение към изменението на ЗПЗП сторено със ЗИД на ЗПЗП обн. в ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., с което именно се въведоха разпоредбите на чл. 27 ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП.
Съществено е, че съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
Видно от мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗПЗП № 954-01-36/31.05.2019 във връзка с приемането на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, във връзка с прякото приложение на регламент Регламент № 1306/2013 с приемането на новите алинеи 6 и 7 на чл. 27 ЗПЗП законодателят е целял именно ясно разграничение на случаите, в които е констатирана нередност като основание за налагане на финансова корекция, от тези, при които е констатирано неизпълнение на други задължения на бенефициентите, произтичащи от секторното законодателство. В първата хипотеза /тази на нарушение по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент № 1303/2013/ той е регламентирал, че се налага финансова корекция с решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ. В останалите случаи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с АУПДВ.
Или хипотезите са регламентирани в условията на евентуалност, а не в условията на алтернативност, в специалния закон и само тогава, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.
Следва да се посочи и че нередностите от страна на бенефициерите по мерките и подмерките от програмата за развитие на селските райони 2007 г. 2013 г. не са изключени от обхвата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.
Съобразно аргументите в касационната жалба следва да се посочи, че нито разпоредбата на чл. 27 ал. 5 от ЗПЗП, нито тази на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г., според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г./. Тълкуването на последната съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП.
В обобщение разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е действаща още към момента на откриването на административното производство по издаването на процесния АУПДВ /30.10.2019г./, а и към датата на издаването му и с оглед незабавното действие на процесуалния закон по време, при липсата на конкретна норма, която да изключва това принципно разрешение, тя е следвало да бъде съобразена от административния орган.
По повдигнатите в касационната жалба възражения, че същите не попадат в приложното поле на някоя от хипотезите на чл. 70 ал. 1 т. 1 -7 от ЗУСЕСФИ, касационната инстанция съобрази следното.
В конкретиката на казуса конкретните нарушения, констатирани от административния орган са свързани вкл. и с неизпълнение на залегналите в бизнес плана показатели за приходите от подпомаганата дейност /изпълнение средно аритметично за проверяваните години по-малко от 20 %/, неизпълнение на показателите относно брой заети лица /изпълнение под 50%/ и прекратяване на дейността.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3, предл. първо, т. 4 и т. 7 ЗУСЕСИФ, финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: т. 3, предл. първо за нарушаване на принципа по чл. 4, 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. за добро финансово управление; т. 4. за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и т. 7. за неизпълнение на одобрени индикатори.
Същественото е, че според чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. по реда на същата се подпомагат проекти, които допринасят за постигане цели на мярката, а те са: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Тези цели са в унисон и с дефинираните такива в чл. 4 1 от Регламент № 1698/2005, който съдържа общите разпоредби за функционирането на ЕЗФРСР за програмен период 2007 2013 г., които цели е предвидено да се изпълняват посредством четирите оси, определени в дял IV на същия регламент, една от които Ос 3 Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика.
В случая на касатора е предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени разходи за осъществяването на проект № 01/311/00596 от 13.05.2013 г. изграждане на къща за гости в курорт Огнянови минерални бани, община Гърмен, обл. Благоевград.
В изпълнение на чл. 16, ал. 1 от наредбата кандидатът е представил бизнес план по образец за период от 10 години. В таблица 2 към раздел IV от бизнес плана са посочени приходите от продажба на услуги 256 000 лева за всяка година. В таблица 5 от бизнес плана е посочен броят на заетите в дейността лица /персонал/ 4 лица /1 лице заето с управленска дейност и 3 лица помощен персонал/. Съгласно ал. 2 на чл. 16 бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.
Безспорно договорът за отпускане на финансовата помощ не би бил сключен и помощта за изграждането на къщата за гости не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес план не изпълнява изискването на чл. 16, ал. 2 от наредбата, а именно да доказва икономическа жизнеспособност на предприятието по определението в 1, т. 6 ДР - генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, и устойчива заетост по определението в т. 26 - запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.
От изложеното следва, че показателите в бизнес плана в частта му за приходите и в частта му относно броя на заетите в производствената дейност лица се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т. е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони 2007 г. 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311.
Неизпълнението на посочените индикатори следователно обосновава извод за това, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба № 30/2008 г., както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално принципът на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза, регламентиран в чл. 30 от Регламент № 966/2012 относно финансовите правила, отм., съответно в чл. 33 от Регламент № 2018/1046 /Финансов регламент/, както и принципът на устойчиво развитие по чл. 8 от Регламент № 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент № 1083/2006 на Съвета /Регламент № 1303/2013/, което се субсумира както в приложното поле на чл. 70 ал. 1 т. 3 предл. първо, така и на това на т. 7 от ЗУСЕСИФ.
Що се касае до твърдяното нарушение, свързано с прекратяване на дейността, то очевидно случаят попада в приложното поле на чл. 70 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕСИФ, доколкото нарушава изискванията за дълготрайност на операциите, така както същият е регламентиран в приложимата към казуса разпоредба на член 72 1 б. б предл. второ от Регламент № 1698/2005 (относно приложимостта му е отговорът на първи въпрос, даден в Решение на Съда (десети състав) от 8 май 2019 година по дело C-580/17).
Всъщност липсата на разкрити работни места, сама по себе си, при определени условия (така както това е разяснено в цитираното Решение по дело C-580/17, т.52 58) би могло да попадне в приложното поле на чл. 72 1 б. а от Регламент №1689/2005г., т. е. да е на лице хипотезата на чл. 70 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕСИФ.
Всичко изложено налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като се поддържа основание в обхвата на чл. 70, ал. 1, т. 3, предл. първо, и/или по т. 4, и/или по т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт, като съображенията за противното, изложени в касационна жалба не се споделят от този състав на съда.
В този смисъл е и практиката на съставите на ВАС, Първо и Осмо отделение, изразена например в Решение № 4142 от 03.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2021 г., VIII о., Решение № 4137 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2021 г., VIII о., Решение № 3564 от 13.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7607/2021 г., I о., Решение № 707 от 27.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2021 г., I о., Решение № 11826 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2021 г., I о., Решение № 226 от 12.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2021 г., I о., Решение № 665 от 26.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2021 г., VIII о., Решение № 13 от 4.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4302/2021 г., VIII о. и др.
Що се касае до втората група съображения, изложени от съда, то те не са сторени въз основа на дължимия анализ на доказателствата и доказателствените средства и становищата на страните, така както изисква чл. 172а от АПК, а и чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което и препятстват касационния контрол относно материалната законосъобразност на решението в тази му част, но така допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила от състава на съда, предвид гореизложеното, не влияе на крайният изход от спора.
По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да се остави в сила.
При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски в негова полза.
На ответника по касация с оглед своевременно заявената претенция и представените доказателства, вкл. и списък по чл. 80 от ГПК, се дължат разноски под формата на уговорения и изплатен адвокатски хонорар във връзка с осъщественото процесуално представителство в производството пред ВАС, в размер на 6 500 лева, които ДФЗемеделие (виж 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъден за заплати.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК Върховният административен съд, осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1261 от 09.07.2021 г., постановено по адм. дело № 120/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие, гр. София, да заплати на ЕТ Г. М. с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община Гърмен, област Благоевград, [улица], сумата от 6 500 (шест хиляди и петстотин) лева, разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА