Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на О. П, чрез адв. В. В., срещу Решение № 1247 от 07.06.2016 г., постановено по адм. д. № 955 по описа на Административен съд – Варна (АС - Варна) за 2016 г. С него е отменено Решение № 874 от 22.03.2016 г., издадено от кмета на О. П, с което е постановен отказ да бъде вписано [ЮЛ] в публичния регистър на сдруженията на собствениците в О. П и административната преписка е изпратена на кмета на О. П за вписване на [ЮЛ] в публичния регистър на О. П по подадено Искане с вх. № СД-72 от 24.02.2016 г. за регистрация на сдружение на собствениците по чл. 29, ал. 1 от ЗУЕС (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗУЕС).
В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се възприетото от съда, че административният орган извършва само формална преценка за спазване на изискванията на ЗУЕС при учредяване на сдружението. Обръща се внимание, че разпределението на идеалните части е направено само между собствениците на жилища, без да са включени находящите се на партера на сградата офис на [фирма] и коктейл – бар [наименование]. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът е преценил, че общият процент на идеалните части от общите части само за присъствалите на Общото събрание и подписали споразумението собственици на 24 обекта е 100 %. В нарушение на закона и необоснована била преценката на съда, че административният орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като заявителят е изпълнил всички изисквания на приложимите разпоредби. По тези и други подробно изложени съображения по съществото на спора, касационният жалбоподател моли отмяната на обжалваното решение.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Представя писмена молба по делото, към която прилага седем броя документи за собственост, с оглед установяване действителният размер на идеалните части от общите части на сградата на самостоятелните обекти. Твърди, че първоинстанционният съд приложил само формално действащата нормативна уредба и нарушил съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил част от приетите доказателства. Освен това, неправилно е приел за единствен релевантен документ „ценообразуване - ДЖБ № 4“ като доказателство за определяне идеалните части, поради което е извършил формална проверка за общия сбор на идеалните части.
Ответникът не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран от [ЮЛ]“ срещу Решение № 874 от 22.03.2016 г., издадено от кмета на О. П, с което е постановен отказ за вписване на [ЮЛ] във водения към О. П публичен регистър на сдруженията на собствениците в О. П.
Установено е от съда, че [ЮЛ]“, чрез председателя на управителния съвет Д. М. М. е подало до О. П. И с вх. № СД - 72 от 24.02.2016 г. за регистрация на сдружение на собствениците по чл. 29, ал. 1 ЗУЕС.
На 25.02.2016 г. комисия, назначена със Заповед № 226 от 02.02.2015 г., допълнена със Заповед № 3847 от 30.12.2015 г., за изпълнение на дейностите по Наредба № РД-02-20-8 от 11.05.2012 г. за създаване и поддържане на публичен регистър на сдруженията на собствениците в сгради в режим на етажна собственост, е провела заседание с предмет разглеждане на посоченото искане за регистрация на сдружението. Установени са непълноти и нередовности, за които управителният съвет на сдружението е бил уведомен за отстраняването им с Писмо изх.№ СД-72-/1/ от 29.02.2016 г., с което е предоставен срок за отстраняване в рамките на 14 дни.
На заседание, за което е съставен протокол от 22.03.2016 г., комисията е разгледала допълнително предоставените документи. Направени са констатации, че всички предходно установени непълноти и неточности са били отстранени, с изключение на указанието за разпределяне на идеалните части от общите части на сградата. Предложено е на кмета на О. П постановяване на отказ по искането за регистрация на сдружението. Причина за това е, че при добавяне на идеалните части от общите части на сградата, притежание на офиса на [фирма] и коктейл-бар [наименование], сборът на процентите на идеалните части на собствениците в общите части на сградата не е равен на 100. Решението на комисията за предложението за отказ е взето с единодушие. Изготвена е докладна записка с Изх.№ ВД-81 от 22.03.2016 г. до кмета на О.П.П съобразяване с направените от състава на комисията предложения, кметът на Община-Провадия е постановил обжалваното решение, с което е отказал вписване на сдружението в публичния регистър на сдруженията на собствениците в Община-Провадия.
Съдът е приел за установено въз основа на представеното „ценообразуване на ДЖБ № 4“, че собствениците на 24 броя апартаменти притежават сумарно 100% идеални части от сградата.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е направил извод за основателност на оспорването. Приел е, че спорното решение е издадено от компетентен административен орган съобразно установената в чл. 45, ал. 5 ЗУЕС писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК - посочени са фактическите и правни основания, въз основа на които административният орган е издал акта. Приел е за спазени административнопроизводствените правила по приемането му, но преценил, че е издаден при неправилно приложение на материалния закон.
Според съда, единственият спорен момент е дали общият сбор на идеалните части от общите части на сградата на собствениците, които са участвали в учредяването на сдружението е равен на 100%. Посочил е, че в представеното Споразумение за създаване на сдружението, изготвено съгласно Приложение № 5 – образец, в колона 7 от таблицата са посочени конкретно за всеки един от собствениците размера на идеалните части от общите части, които притежават. Според съда чрез просто математическо изчисление се установява, че общият процент на идеалните части от общите части само за присъствалите на Общото събрание и подписали споразумението собственици на 24 обекта е 100%.
Доколкото, според състава на АС – Варна, административният орган извършва само формална преценка за спазване на изискванията на ЗУЕС при учредяване на Сдружението, в това производство по регистрация не следва да извършва такава относно правилното разпределяне на идеалните части от общите части на сградата, при липса на данни в документите за собственост. Изразил е становище, че в конкретното регистърно по своя характер и формално производство, тази преценка не била необходима. По тези причини съдът отменил оспореното решение като заключил, че административният орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като заявителят е изпълнил всички необходими изисквания на приложимите разпоредби и не са били налице основания за постановяване на отказ за вписване на сдружението. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Основателно е релевираното касационно оплакване за допуснато от съда при разглеждане на делото съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
От обжалваното пред първоинстанционния съд решение на кмета на О. П се установява, че отказът почива на невъзможността да се прецени дали в сдружението участват собствениците, представляващи не по - малко от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост.
Въпреки, че видно от обжалваното решение, съдът е определил като единствен спорен момент дали общият брой на идеалните части от общите части на сградата на собствениците, които са участвали в учредяването на сдружението е равен на 100 %, в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е дал указания за приобщаване по делото на документите за собственост относно самостоятелните обекти в сградата, с оглед установяване размера на идеалните части от общите части на сградата/етажната собственост на всеки един от тях. Съдът се е позовал единствено на записаното в протокола от 18.02.2016 г. и в споразумението от същата дата, въз основа на което е направил „просто математическо изчисление” и не е назначил съдебно – техническа експертиза с оглед да бъде установено кои обекти са включени в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], [адрес], какъв е процентът на идеалните части от общите части на сградата/етажната собственост на всеки от собствениците, както и подписалите протокола от 18.02.2016 г. и споразумението от 18.02.2016 г. собственици на какъв процент от идеалните части от общите части на сградата/ етажната собственост представляват. С това правомощие съдът е разполагал на основание чл. 171, ал. 2 АПК.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че макар решението да е валидно и допустимо, то е неправилно, тъй като е налице касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Това налага неговата отмяна. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да бъде върнато на друг съдебен състав на АС - Варна за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да бъдат дадени указания за приобщаване по делото на доказателства за собственост на всички самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], [адрес]. Представените пред касационната инстанция от касационния жалбоподател нотариални актове и договор са само за една част от обектите в етажната собственост. След приобщаването им към делото следва да бъде допусната, назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, която като извърши необходимите справки и проверки, да даде отговор кои обекти са включени в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], [адрес], какъв е процентът на идеалните части от общите части на сградата/етажната собственост на всеки от собствениците, както и подписалите протокола от 18.02.2016 г. и споразумението от 18.02.2016 г. какъв процент от идеалните части от общите части на сградата/ етажната собственост представляват.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1247 от 07.06.2016 г., постановено по адм. д. № 955 по описа на Административен съд – Варна за 2016 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Решението не подлежи на обжалване.