Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 8 в т. 4 от Закон за семейните помощи за деца/ЗСПД/.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Д. от гр. [населено място] срещу решение №29 от 28.04.2017г., постановено по адм. дело № 46/2017 г. по описа на Административен съд - Разград. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на жалбоподателка срещу заповед № ЗСПД/Д-РР/11547/20.02.2017 г. на директора на "Социално подпомагане", потвърдена с решение № 17-РД-04-0179/14.03.2017 г. на Директора на РДСПП - Разград, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете от майка студенка, учаща в редовна форма на обучение. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.
Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата.
Ответникът - директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Р. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Разград е заповед № ЗСПД/Д-РР/11547/20.02.2017 г. на директора на "Социално подпомагане", потвърдена с решение № 17-РД-04-0179/14.03.2017 г. на Директора на РДСПП-Разград. Със заповед №ЗСПД/Д-РР/11547/20.02.2017г. директорът на ДСП-Разград е отказал отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД с мотив, че майката е осигурена и не отговаря на изискването на чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД. Този извод е възприет и от директора на РДСП - Разград при осъществения административен контрол.
За да отхвърли жалбата, Административен съд - Разград е приел, че оспорената в първоинстанционното производство заповед на директора на - ДСП - Разград е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалноправните разпоредби. При правилно тълкуване на приложимата към момента на настъпване на осигурителното събитие разпоредба на чл. 8в от ЗСПД съдът е приел, че жалбоподателката не отговаря на една от кумулативно предвидените предпоставки визирани в т. 4 на посочената разпоредба, а именно майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Обжалваното решение е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, поради което се споделят изцяло от касационната инстанция.
Установено е от фактическа страна, че с молба-декларация вх.№ РР 11547/15.12.20156 г. М. Д. е поискала от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Разград отпускането на еднократна парична помощ по чл. 8в от ЗСПД за отглеждане на детето И. Д., [дата на раждане] В молба-декларацията Д. е декларирала, че е студентка в редовно форма на обучение и отговаря на посочените в закона изисквания. Към молбата е приложено уверение № 352/14.12.2016 г., издадено от [ЮЛ]- филиал [населено място], че е студентка, записана в 1 курс, зимен семестър на учебната 2016/2017 г., редовно форма на обучение, специалност "технология на хранене", както и удостоверение за раждане на детето И. Д.. Административният орган с писмо изх. № 12-00-0262 от 01.02.2017 г. директорът на Д"СП" – гр. Р. изискал информация за осигуряването на оспорващата от ТП на НОИ гр. Р., в отговор на което било изпратено писмо изх. № 1013-16-86/1/13.02.2017 г., от съдържанието на което е видно, че М. Д. е в трудово правоотношение с [фирма] гр. [населено място] и е осигурено лице по реда на КСО, но не получава обезщетение по КСО, тъй като няма необходимия осигурителен стаж (12 МЕСЕЦА). Директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- Разград е издал оспорената заповед, с която е отказал отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД за детето И. Д. с мотива, че майката е осигурено лице по реда на Кодекса за социално осигуряване. В разглеждания случай е установено, че майката не изпълнява изискването да не е осигурено лице.
В подадената молба-декларация майката е заявила, че не е осигурена не получава парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. Към молбата е приложено и разпореждане № О-16-999-00-0000236828/30.01.2017г. на Ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи - при ТП на НОИ – гр. Р., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане защото няма необходимия осигурителен стаж (12 месеца съгласно чл. 48а от КСО).
В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд – Разград (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, чл. 48а, чл. 52а от КСО, § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
На понятието „осигурено лице” е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно дефиницията, която се съдържа в законовия текст, „осигурено лице” (по смисъла на част първа на кодекса) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Към датата на подаване на молбата-декларация разпоредбата на чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД, в ред. изм. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., поставя като условие за отпускане на еднократната помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, майката (осиновителката) да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Наличието на цитираната правопогасяваща предпоставка за Д. се установява с писмо изх. № 1013-16-86/1/13.02.2017 г., от съдържанието на което е видно, че М. Д. е в трудово правоотношение с [фирма] гр. [населено място] и е осигурено лице по реда на КСО, но не получава обезщетение по КСО, тъй като няма необходимия осигурителен стаж (12 МЕСЕЦА).
Смисълът на държавното обществено осигуряване, съгласно част първа от КСО, е да гарантира на осигурените лица при възникването на фактическа невъзможност да полагат труд, да получат определена парична помощ под формата на обезщетение при временна неработоспособност или на пенсия при трайна неработоспособност. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 12 месеца, което условие не е налице при М. Д.. След придобиването на необходимия осигурителен стаж, майката има възможност да получи обезщетение за бременност и раждане или отглеждане на малко дете по реда на КСО.
Изложеното дава основание да се приеме, че първоинстанционният съд, съобразявайки се с фактите по делото, правилно е приложил материалния закон, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания, водещи до отмяна на решението, и същото следва да се остави в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29 от 28.04.2017 г. по административно дело № 46/2017 г. на Административен съд - Разград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.