Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. А. А. против решение № 3922 от 09.06.2016 г. по адм. дело № 9318 / 2014 г. на Административен съд София - град, с което е изменен ревизионен акт № 1300006/ 28.04.2014 г. на орган по приходите при Териториално поделение на Национална агенция за приходите (ТД на НАП)- София, поправен с ревизионен акт № 1300006/30.06.2014 г. на същия орган, потвърдени с решение № 1453/14.08.201 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - София при Централно управление на Национална агенция за приходите за периода 2009 г. и жалбата на А. против ревизионния акт в останалата част е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който ревизионният акт да бъде отменен или евентуално след отмяната на съдебното решение делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и присъждане на възнаграждение за процесуалния представител адв. Г. по чл. 38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Ответникът - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - София при Централно управление на Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна...