№ 190
С., 15.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: И. ПАПАЗОВА М. РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 448 по описа за 2016г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. П. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 2405 от 7.12.2015г. по в. гр. д.№ 3957/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3383 от 19.05.2015г. по гр. д.№ 8898/2014г. на Софийски градски съд като е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. П. С., на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 изр. 1 З. сумата от 7 500лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение по чл. 198 ал. 1 изр. 1 НК по ДП № З./2008г. на 02 РПУ С., пр. пр.№ 65121/2008г. на СРП, по което обвинени е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила на 8.07.2011г. присъда от 22.06.2011г. по н. о.х. д.№ 4289/2009г. на СРС, НО, 110 състав, ведно със законната лихва, считано от 8.07.2011г. до окончателното й изплащане и е потвърдил обжалвания акт в останалата му отхвърлителна част, като са присъдени разноски.
Като основание за допустимост касаторът е посочил нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК с твърдение, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /приложени са постановени по реда на чл. 290 ГПК решения/ по въпросите: 1. Как...