Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. изслуша докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 4857 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 2903 от 09.10.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 268 от 17.07.2022 г. по в. гр. д.№ 818/2021 г. на Софийски окръжен съд, І възз. гр. състав в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 30 ЗН, предявен от Р. И. И. срещу З. И. Т..

Упражнявайки инстанционен контрол по отношение на Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 578/2017 г. на Районен съд - Е. П. с обжалваното въззивно решение СОС частично е отменил акта на първата инстанция, като е постановено, че се намалява дарението, обективирано в нотариален акт № 122/1996 г., което е извършено от наследодателя И. С. И., починал на 07.09.2015 г., на недвижим имот, представляващ апартамент № 28, блок 32, етаж 2, [жк], [населено място] (подробно описан в диспозитива), в размер на 25 812,39 лева; възстановява запазената част на Р. И. И. от наследството на И. С. И., в размер на 39 675,22 лева; на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН описаният апартамент № 28 се връща в наследството на И. С. И. и Р. И. И. е осъден да заплати на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН на З. И. Т. сумата 49 383,56 лева, представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на И. С. И..

С касационна жалба, подадена от Р. И. И. чрез адвокат С. А. от АК – П., се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и е необосновано. Касаторът счита за правилни изводите на въззивния съд, че съгласно чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай, че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31 ЗН, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Неправилно обаче СОС е приел, че стойността на разполагаемата част от наследството на И. С. И. възлиза на 49 383,56 лева и като е осъдил ищеца да я заплати е постановил частично неправилен акт. Неправилно е кредитирана оценката на вещото лице, направена пред въззивната инстанция. Кредитирайки новата оценка, с решението е създадено обедняване на ищцовата страна за сметка на ответницата, като ищецът с накърнена запазена част след изчисляване на размера на разполагаемата част по цени на имотите към настоящия момент е ощетен, което не е в духа и смисъла на закона. Счита, че справедливо би било както накърнената запазена част, така и разполагаемата част, която следва да бъда овъзмездена с пари, да бъдат оценени към момента на откриване на наследството. Поддържа, че досегашната съдебна практика по този проблем следва да бъде преразгледана и правото да се развие съобразно новите житейски реалности. Наред с това СОС не е съобразил задължителната съдебна практика (Решение № 48 от 25.02.2013 г. по гр. д.№ 715/2012 г. на ВКС, I г. о.), съгласно която, когато надареният е призован към наследяване наследник на лицето, чийто безвъзмезден акт е предмет на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН (както е и в настоящия случай), той (надареният) има наследствен дял от върнатия в наследството имот и може да го получи посредством делба. Този наследствен дял включва изцяло неговата запазена част от наследството, както и припадащата му се част от разполагаемата част на наследодателя. Другата част от разполагаемата част той ще получи по реда на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН от наследника, упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН. С други думи, в такава хипотеза съдът следва да присъди на ответника в пари по реда на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН само припадащата се на ищеца част от разполагаемата част, а не цялата. Заявено е и оплакване за допуснати нарушения на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Формулирано е искане да се постанови друго решение по същество, с което ВКС да уважи изцяло предявения иск или да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Касаторът претендира да му се присъдят разноските за защита пред трите инстанции; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по подадената касационна жалба.

Ответницата по касация З. И. Т. е подала отговор на касационната жалба чрез адвокат А. Д. от САК. Счита, че въззивният съд правилно е кредитирал именно заключението на експерта С. Н., което е съобразено с променените условия на търсене и предлагане на пазара на недвижими имоти у нас, а още повече, че повторна СТЕ пред въззивната инстанция е поискана от ищеца. Правилно СОС е приел, че следва да се постанови връщане на имота в наследството и присъждане на разполагаемата част на надарената З. Т., която възлиза на сумата 49 383,56 лева, дължима от ищеца. Моли решението на СОС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноските за защита пред ВКС; прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, заплатено от касатора.

С обжалваното въззивно решение е прието следното:

Ищецът Р. И. И. и ответницата З. И. Т. са наследници по закон (деца) на Г. С. И. и И. С. И. (починал на 07.09.2015 г.), чийто брак е прекратен на 22.06.1998 г. със смъртта на Г. И..

С договор за дарение, оформен с н. а.№ 122, т. 135, д.№ 26758/1996 г., Г. С. И. и И. С. И. са прехвърлили по време на брака си на З. И. Т. правото на собственост върху процесния апартамент № 28.

С договор за дарение, оформен с н. а.№ 146, т. І, рег.№ 908877, д.№ 104/2012 г., на нотариус А. Н. (№ * по регистъра на НК) З. И. Т. е прехвърлила правото на собственост върху апартамента на сина си И. Т. Г..

С Решение № 554 от 31.08.2000 г. на ПК - с. Г. М. на наследниците на Г. С. И. е възстановено правото на собственост върху общо пет земеделски имота, които (с частта, в която първоинстанционното Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 578/2017 г. на РС - Е. П. е влязло в сила) е постановено да бъдат поделени между З. И. Т. и Р. И. И. при равни права. Решението на РС - Е. П. е влязло в сила и в частта, в която е допусната делба при равни права на дворно място, находящо се в [населено място], Софийска област, съставляващо парцел * - *, кв. 20, по плана на [населено място], С. област, с площ 942 кв. м., заедно с едноетажна жилищна постройка и стопанска сграда, находящи се в същия парцел, доколкото имотът е представлявал СИО и съсобствеността върху него е възникнала на основание наследствено правоприемство от съпрузите Г. С. И. и И. С. И..

С Решение № 554 от 31.08.2000 г. на ПК - с. Г. М. на наследниците на С. И. К. е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне върху общо 12 земеделски имота, които (с част, в която решението по гр. д.№ 578/2017 г. на РС - Е. П. е влязло в сила) е отречено да са били притежание на наследодателя на страните И. С. И.. В тази част, решението на районния съд не е обжалвано от нито една от страните, поради което въззивният съд е приел, че следва да зачете формираната върху заявеното придобивно основание сила на пресъдено нещо.

Съгласно заключение от 25.10.2018 г. на в. л. К. Н. по изслушана пред районния съд съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на апартамента, предмет на дарението, към момента на изготвяне на заключението, е 108 920 лв., а към датата на смъртта на наследодателя на страните И. И. (07.09.2015 г.) - 92 600 лева; стойността към 07.09.2015 г. на процесното дворно място е 37 300 лв., на петте земеделски имота, възстановени на наследниците на Г. С. И., към същата дата е 4 097,21 лв., а на дванадесетте имота, възстановени на наследниците на С. И. К. - 17 528,56 лева. Според това вещо лице не съществува разлика в цените на дворното място и земеделските земи към 2015 г. и към датата на изготвяне на заключението.

Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза от 20.04.2022 г., изготвено от вещото лице С. Н. в хода на въззивното производство, стойността на процесния апартамент към 18.04.2022 г. е 163 120 лв., а към 07.09.2015 г. - 136 950 лева; стойността на дворното място към момента на заключението е 45 776 лв., а към 07.09.2015 г. - 40 151 лева; стойността на петте земеделски имота, възстановени на наследниците на Г. С. И. към датата на изготвяне на заключението e 26 660 лева, а към 07.09.2015 г. - 2 875 лева.

Въз основа на тези данни въззивният съд е изчислил стойността на притежаваните от наследодателя И. И. към момента на смъртта му имущества така: (1) 4/6 идеални части от дворното място - 26 767,33 лева към 2015 г. и 30 517,33 лв. понастоящем; (2) 4/6 идеални части от апартамента - 91 300 лева към 2015 г. и 108 746,67 лв. понастоящем, (3) 1/3 идеална част от земеделските земи, възстановени на наследниците на Г. И. – 958,33 лева към 2015 г. и 8 886,67 лв. понастоящем.

Въззивният съд не е кредитирал заключението на в. л. К. Н., а е кредитирал заключението на в. л. С. Н. относно определената в него оценка на недвижимите имоти към настоящия момент и към момента на откриване на наследството на И. И., тъй като това заключение е изготвено при обективни методи на оценка - състоянието на пазара на недвижими имоти към изследвания момент, предопределено от съотношението между търсене и предлагане, метода на вещната стойност на имота, както и реда за определяне на цените на земеделските земи, указан в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи - НРОЦЗЗ (приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. ДВ. бр. 64 от 05.06.1998 г., загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г., с предишно наименование Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски имоти). Вещото лице С. Н. е отчело и рязката промяна в пазара на недвижими имоти в последната година. Въззивният съд е отчел и факта, че от изготвяне на оценката на имотите от в. л. К. Н. е изтекъл период от около три години, и е кредитирал заключението на в. л. С. Н. като съобразено с променените условия на търсене и предлагане на пазара на недвижими имоти у нас.

От правна страна е прието, че предявеният иск по чл. 30 ЗН е основателен. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право - призната от закона възможност на наследника с право на запазена част да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Искането за намаляване на завещания или дарения е самостоятелно субективно потестативно право, реализацията и защитата на което би могла да бъде потърсена самостоятелно чрез иск или в делбеното производство - чрез иск или възражение. При искане за възстановяване на накърнена запазена част и намаляване на безвъзмездно разпореждане на наследодателя се формира маса по смисъла на чл. 31 ЗН, включваща всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН и след това се прибави стойността на даренията към момента на откриване на наследството. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на упражняващия правото по чл. 30 ЗН е да докаже само степента на родство с наследодателя, пораждаща правото му на запазена част, а на ответника, черпещ права от извършеното в негова полза разпореждане, и съответно претендиращ запазването му, е в тежест да докаже какво включва наследствената маса и съответно, че е било налице имущество на наследодателя, покриващо запазената част.

За настоящия случай е прието, че масата по чл. 31 ЗН включва имуществата, принадлежали на наследодателя И. С. И. към момента на смъртта му (07.09.2015 г.), а именно: (1) 4/6 идеални части от дворното място, заедно с построеното върху него; (2) 4/6 идеални части от апартамента, предмет на дарението; (3) 1/3 идеална част от земеделските земи, възстановени на наследниците на съпругата му Г. С. И. с Решение № 554 от 31.08.2000 г. на ПК - с. Г. М. По делото не е установено наследодателят И. С. И. да е бил носител на правото на собственост върху други имоти към момента на смъртта си. В тази връзка въззивният съд е посочил, че зачита формираната с Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 578/2017 г. на РС - гр. Е. П. сила на пресъдено нещо между страните в настоящото производство, отричаща И. И. да е бил носител на право на собственост върху реституирани общо 12 имота, по отношение на които искът за делба е отхвърлен. Не е установено наследодателят да е имал задължения и да е налице увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН.

С оглед заключението на СТЕ на в. л. С. Н. е прието, че оценката на така формираната маса към момента на откриване на наследството (07.09.2015 г.) възлиза на 119 025,66 лева, от които 91 300 лева е стойността на дарените 4/6 идеални части от спорния апартамент, 26 767,33 лева - стойността на притежаваните от наследодателя на страните 4/6 идеални части от дворното място и построеното в него, а 958,33 лв. - 1/3 идеална част от реституираната земеделска земя.

Към момента на смъртта на наследодателя И. С. И. негови наследници по закон са били децата му - ищецът Р. И. И. и ответницата З. И. Т., при права от по 1/2 ид. ч. за всеки един от тях (чл. 5, ал. 1 ЗН). Ето защо и на основание чл. 28, ал. 2 ЗН и чл. 29, ал. 1 ЗН разполагаемата част на наследодателя е била 1/3 от имуществото му, съответно запазената част на децата му е 2/3. С оглед формираната и оценена маса по чл. 31 ЗН запазената част на наследниците е общо 79 350,44 лв., като запазената част на ищеца е половината от тази сума - 39 675,22 лева.

За да се определи дали наследодателят с извършеното от него дарение е излязъл извън рамките на разполагаемата част и е накърнил запазената част, съответно дали ищецът има потестативното право по чл. 30 ЗН, се изчислява дали наследникът с право на запазена част може да получи размера на своята запазена част от чистия актив на наследственото имущество, извън дарението, като се има предвид броя на наследниците и техните права на наследяване. В случая наследниците по закон са двама и са с равни права от по 1/2 ид. част (чл. 5, ал. 1 ЗН). Стойността на имуществото, оставащо в наследството без дарението, възлиза на 27 725,66 лева, съответно от тази стойност ищецът ще получи 13 862,83 лева. Съпоставена тази стойност със стойността на запазената част на ищеца 39 675,22 лева, прието е, че е налице накърняване на запазената му част с извършеното в полза на ответницата дарение, което налага намаляването му със сумата от 25 812,39 лева - размера на превишението.

За неоснователно е намерено направеното от ответницата З. Т. искане да задържи имота на основание чл. 36, ал. 2 ЗН. Надарената е също наследник с право на запазена част, поради което и на основание чл. 36, ал. 2 ЗН следва да се приеме, че не може да задържи целия недвижим имот, предмет на дарението, защото стойността на имота в размер на 91 300 лв. надвишава разполагаемата част и нейната запазена част, взети заедно - 79 350,44 лева.

Прието е, че в случая, съдът следва да постанови връщане на имота в наследството и присъждане на разполагаемата част на надарената З. Т.. Съгласно чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай, че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31 ЗН, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава в наследството, а заветникът или надареният получава стойността на разполагаемата част. Прието е, че стойността на разполагаемата част от наследството на И. С. И. възлиза към настоящия момент на 49 383,56 лева, а стойността на дарения имот към момента на намалението е 108 746,67 лева, която сума надвишава повече от два пъти стойността на разполагаемата част от наследството на И. С. И.. Правилото на чл. 36, ал. 1, изр. първо ЗН относно връщането на целия дарен имот в наследството, когато от него не може да се отдели удобно част, за да се допълни запазената част на наследника, се прилага служебно от съда и не е необходимо да е направено изрично искане за това. В този случай връщането на имота в наследството за разпределение между наследниците по закон е свързано със заплащане стойността на разполагаемата част по цени към момента на намаляването. Същата възлиза на сумата 49 383,56 лева, която ищецът следва да заплати на ответницата З. Т..

Прието е, че когато имотът се връща в наследството срещу заплащане на стойността на разполагаемата част, същият става съсобствен и при искане се допуска до делба между наследниците по закон при правата им, следващи от наследяването (Решение № 123 от 12.07.2011 г. по гр. д.№ 569/2010 г., ВКС, I г. о.). Възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от съделителя, срещу когото е постановено намалението - в случая И. Т. Г.. В разглежданата хипотеза е необходимо отчуждението да бъде отменено по иск на наследника с право на запазена част против третото лице при условията на чл. 37 ЗН. До провеждането на този иск, въпреки намалението, делбата не може да се допусне.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Как се извършва възмездяване по чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН в хипотеза, при която заветникът или надареният е наследник със запазена част, призован към наследяване и имотът е върнат в наследството ?“ поради констатирано противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Решение № 48 от 25.02.2013 г. по гр. д.№ 715/2012 г. на ВКС, І г. о. Настоящият състав на ВКС споделя тълкуването, направено с посоченото Решение № 48 от 25.02.2013 г., съгласно което при определени в чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН условия завещаният или подарен имот се връща в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗН урежда простата хипотеза, при която заветникът или надареният не е същевременно и наследник. Когато обаче заветникът или надареният е призован към наследяване наследник на лицето, чийто безвъзмезден акт е предмет на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, той има наследствен дял от върнатия в наследството имот и може да го получи посредством делба. Този наследствен дял включва изцяло неговата запазена част от наследството, както и припадащата му се част от разполагаемата част на наследодателя. Другата част от разполагаемата част той ще получи по реда на чл. 36, ал. 2 вр. ал. 1, изр. 1 ЗН от наследника, упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН. С други думи – в тази хипотеза съдът следва да присъди на ответника в пари само припадащата се на ищеца част от разполагаемата част. В този смисъл е и Решение № 3066 от 19.12.1964 г. по гр. д.№ 2012/1964 г. на ВС, І г. о., цитирано и в теорията – „Запазена част в наследството” на проф. П. В. изд. „Сиби”, 1994 г., стр. 104.

По основателността на касационната жалба настоящият състав на ВКС намира следното:

С предявяването на иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът отправя искане да бъде възстановена запазената му част поради нейното накърняване в резултат от извършените от наследодателя безвъзмездни разпореждания. Сезиран с този иск, за съда възниква задължението да извърши правно-регламентираните действия по чл. 31 ЗН и при констатация, че накърняване е налице, да постанови възстановяване на запазената част, прилагайки императивните разпоредби на чл. 32 – чл. 36 ЗН, с които са установени правилата за начина на уважаването на иска при различните хипотези, които биха могли да възникнат с оглед обстоятелствата по различните дела. Не съществува отделен иск по чл. 36 ЗН, съответно диспозитивът, с който имотът е върнат в наследството като резултат от прилагането на чл. 36 ЗН не е самостоятелен и след като се обжалва решението по чл. 30, ал. 1 ЗН, диспозитивът по чл. 36 ЗН не може да влезе в сила, а горната инстанция следва да упражни контрол за законосъобразността на произнасянето по единния иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Това е причината, поради която в случая касационното обжалване е допуснато по отношение на произнасянето на въззивния съд по иска по чл. 30 ЗН в неговата цялост, доколкото се касае за разгледан единен иск, а не отделни претенции, какъвто смисъл е вложен от касатора в изявлението му, че атакува въззивното решение в частта, в която е постановено осъждането му да заплати сумата 49 383,56 лв.

Касационната инстанция намира, че въззивният съд е допуснал нарушения при приложението на правилото на чл. 31 ЗН, изразили се в следното:

Изчисляването на размера на запазената и разполагаемата част в случаите на завет или дарение се извършва чрез регламентираните в чл. 31 ЗН действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, след което се изваждат задълженията му - за да се определи чистия актив на наследството. Едва след това мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения. От така получената цифрова стойност (наследствена маса) се определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част.

В случая въззивният съд на първо място е нарушил последователността на действията при изчисляване на чистия актив и наследствената маса, като сумарно е изчислявал стойностите на всички оценени по делото вещи. Независимо от така нарушената последователност, СОС е отчел, че стойността на дарението не участва при формирането на чистия актив на наследството, възлизащ на сумата 27 725,66 лв. и включващ 4/6 идеални части от дворното място и постройките в [населено място] (26 767,33 лева към релевантния момент - 07.09.2015 г.) и 1/3 идеална част от земеделските земи, възстановени на наследниците на Г. И. (958,33 лева към 07.09.2015 г.). Тук е мястото да се отбележи, че касационната инстанция намира за неоснователно оплакването на касатора за допуснато процесуално нарушение поради кредитирането на оценката на вещото лице, направена пред въззивната инстанция. Както резонно е възразила ответницата по касация, искането за назначаване на нова СТЕ е заявено именно от ищеца в качеството му на въззивник, а допускайки нова СТЕ въззивният съд е процедирал в съответствие с разясненията, направени с т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Кредитираното заключение е аргументирано, изготвено професионално, съобразено с нормативната уредба и правилно е възприето като основа за извършването на дължимите от съда действия по приложението на чл. 31 ЗН.

Същественото нарушение, допуснато от въззивния съд и отразило се на правилността на решението, се състои в неправилната преценка за предмета на извършеното от И. С. И. дарение, подлежащо на прибавяне към чистия актив на наследството му. Според въззивния съд, дарението възлиза на 4/6 ид. части от апартамент № 28, блок 32, етаж 2, [жк], [населено място], което становище противоречи на чл. 27 от отменения СК от 1985 г. Процесният апартамент е обект на дарение, извършено едновременно от двамата родители на страните по отношение на обект, за който не се спори, че е представлявал съпружеска имуществена общност. В такива случаи се приема, че са сключени два договора за дарение, с които се прекратява СИО и всеки от договорите за дарение има за предмет 1/2 ид. част от недвижимия имот съобразно правилото на чл. 27 СК`1985 г. Дарението, извършено от майката на страните, не е атакувано и не е било предмет на иск по чл. 30 ЗН, поради което то запазва своето действие и никаква част от така подарената 1/2 ид. част от апартамента не подлежи на включване в обхвата на наследствената маса, оставена от И. С. И.. Ето защо прибавянето на 4/6 ид. части от стойността на апартамента се явява извършено в нарушение на материалния закон. Действително подлежащата на прибавяне е стойността на подарената от И. С. И. на дъщеря му 1/2 ид. част от апартамента, определена към момента на откриването на наследството, т. е. сумата 68 475 лв. (половината от 136 950 лв.).

В обобщение – наследствената маса в случая възлиза на сумата 96 200,66 лева. На основание чл. 28, ал. 2 ЗН и чл. 29, ал. 1 ЗН разполагаемата част на наследодателя е 1/3 от имуществото му, а запазената част на децата му общо е 2/3, т. е. по 1/3 за всяко от децата му съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН. С оглед формираната и оценена маса по чл. 31 ЗН запазената част на всеки от наследниците е 32 066,87 лв.; толкова е стойността и на разполагаемата част на наследодателя И. С. И..

Както се установи, стойността на чистия актив възлиза на 27 725,66 лева, като ищецът получава половината от нея – сумата 13 862,83 лева. Съпоставката между запазената част на ищеца (32 066,87 лв.) и полученото от останалия в наследството чист актив (13 862,83 лева) налага извод, че е налице накърнение на запазената част, възлизащо на сумата 18 204,04 лв., с която запазената част подлежи на възстановяване.

Касационната инстанция констатира на следващо място, че извършвайки своята преценка за приложението на правилата по чл. 32 – 36 ЗН, въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 36 ЗН. На първо място СОС е допуснал смесване в приложното поле на разпоредбите по чл. 36, ал. 1 ЗН и чл. 36, ал. 2 ЗН. При преценката за възможността завещаното/подареното имущество да бъде задържано или върнато в наследството, първата от тези разпоредби намира приложение в случаите, когато заветник или надарено лице не е наследник със запазена част, а чл. 36, ал. 2 ЗН се прилага в случаите, когато заветник или надарено лице е наследник със запазена част. Неправилната преценка за приложното поле на разпоредбите е в основата и на допуснатото противоречие с практиката по приложението на чл. 36, ал. 2 ЗН, обективирана с Решение № 48 от 25.02.2013 г. по гр. д.№ 715/2012 г. на ВКС, І г. о., което наложи допускането на касационното обжалване.

Извършвайки собствената си преценка за начина, по който следва да бъде извършено възстановяването на запазената част на ищеца, ВКС на първо място намира, че следва да се отговори на въпроса възможно ли е ответницата да задържи подареното от баща й при условията на чл. 36, ал. 2 ЗН. Отговорът на този въпрос е отрицателен, тъй като стойността на подарената й 1/2 ид. част от апартамента възлиза на 68 475 лв., а сборът от стойностите на нейната запазена част (32 066,87 лв.) и разполагаемата част на наследодателя И. С. И. (също 32 066,87 лв.) възлиза на 64 133,74 лв. Следващият въпрос е възможно ли е в случая да се постанови връщане на имота в наследството. Отговорът и на този въпрос е отрицателен, тъй като (както е разяснено със споделяното от настоящия състав Решение № 93 от 15.07.2015 г. по гр. д.№ 138/2015 г. на ВКС, II г. о.) в случаите, когато (1) някой от наследниците с право на запазена част, участващ в производството не е поискал възстановяването и заветникът или надареният не е поискал или не са налице условията да задържи имота, както и (2) когато по делото не участва наследник със запазена част или (3) когато предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника или наследниците, поискали възстановяването. В настоящия случай запазената част на ищеца се явява накърнена с дарение, имащо за предмет 1/2 ид. част от недвижим имот (както се посочи по-горе, дарението, извършено от майката на страните запазва своето действие), поради което не са налице предпоставки за връщане на имота в наследството срещу постановяването на задължение за ищеца да заплати припадащата се на него част от разполагаемата част от наследството на баща му. В разглежданата хипотеза възстановяването на запазената част на ищеца следва да се извърши чрез отделянето на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението. Въпросната идеална част съставлява дроб, в чийто числител се поставя стойността на накърнението (18 204,04), а в знаменателя й - стойността на целия недвижим имот към датата на откриването на наследството на бащата на страните (136 950), т. е. за ищеца се отделя 18 204,04/136 950 ид. част от апартамента. Постановяването на този резултат е дължимо, независимо от установения по делото факт на извършеното през 2012 г. дарение на апартамента от ответницата в полза на сина й, защото възстановяването на запазената част на наследника формира една от предпоставките за евентуално последващо провеждане на иск по чл. 37 ЗН, какъвто в случая е възможен предвид момента на извършване на дарението от 2012 г. – преди да е изтекла една година от откриване на наследството на И. С. И. (така: А. С. Наследствено право, С., 2022 г., с. 254, също и С. С. Предпоставки и правно действие на отменителният иск по чл. 37 от Закона за наследството, сп. Правна мисъл, 1/2011 г.).

По отговорността за разноските:

С оглед резултата от настоящото производство ответницата по касация дължи да заплати на касатора разноските, направени от последния за защитата му пред ВКС - сумата 80 лв., представляваща заплатените държавни такси. Самата ответница по касация няма право да й се възстановят разноски за защитата пред ВКС.

Независимо от погрешната преценка за размера на накърняването и начина на възстановяването, въззивният съд се е произнесъл по въпроса за отговорността за направените разноски както за въззивното, така и за първоинстанционното производство, изхождайки от правилното разбиране, че искът по чл. 30 ЗН е основателен, а този за делбата на апартамента е неоснователен преди уважаването на иск по чл. 37 ЗН. ВКС констатира също, че правилни са и направените изчисления в тази връзка, поради което не е налице основание за преразглеждане на произнасянето на въззивния съд по реда на чл. 274 - 278 ГПК (за разноските, направени пред РС) и по реда на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК (за разноските, направени пред ОС).

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 268 от 17.07.2022 г. по в. гр. д.№ 818/2021 г. на Софийски окръжен съд, І възз. гр. състав в частта, с която, след частичното отменяване на първоинстанционното Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 578/2017 г. на Районен съд - Е. П. на основание чл. 30 ЗН, по иска на Р. И. И. срещу З. И. Т., е постановено, че се намалява дарението, обективирано в нотариален акт № 122/1996 г., което е извършено от наследодателя И. С. И., починал на 07.09.2015 г., на недвижим имот, представляващ апартамент № 28, блок 32, етаж 2, [жк], [населено място] (подробно описан в диспозитива), в размер на 25 812,39 лева; възстановява запазената част на Р. И. И. от наследството на И. С. И., в размер на 39 675,22 лева; на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН описаният апартамент № 28 се връща в наследството на И. С. И. и Р. И. И. е осъден да заплати на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН на З. И. Т. сумата 49 383,56 лева, представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на И. С. И., като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл. 30, ал. 1 ЗН, по предявения от Р. И. И. с ЕГН [ЕГН] срещу З. И. Т. с ЕГН [ЕГН] иск за възстановяване на запазената част от наследството на И. С. И., починал на 07.09.2015 г., НАМАЛЯВА дарението на 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 28, блок 32, етаж 2, [жк], [населено място], състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 77,80 кв. м., при съседи на апартамента: сълбище, север [улица], Т. и К. Н., юг – двор, М. Д. Х., заедно със зимнично помещение при съседи: коридор, А. К. С., запад – двор, север – помещение за смет, заедно с 2,89% идеални части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху държавна земя, което дарение е извършено от наследодателя И. С. И. и е обективирано в нотариален акт № 122, т. 135, д.№ 26758/1996 г., със сумата 18 204,04 (осемнадесет хиляди двеста и четири лева и четири стотинки) лева, необходима за възстановяване на запазената част на Р. И. И. от наследството на И. С. И..

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р. И. И. от наследството на И. С. И. с 18204,04 / 136950 (осемнадесет хиляди двеста и четири цяло и четири стотни върху сто тридесет и шест хиляди деветстотин и петдесет) идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 28, блок 32, етаж 2, [жк], [населено място], състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 77,80 кв. м., при съседи на апартамента: сълбище, север [улица], Т. и К. Н., юг – двор, М. Д. Х., заедно със зимнично помещение при съседи: коридор, А. К. С., запад – двор, север – помещение за смет, заедно с 2,89% идеални части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху държавна земя.

ОСЪЖДА З. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. И. сумата 80 (осемдесет) лева – разноски за защитата пред ВКС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: