№ 150

С. 04.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.

дело № 5284/2015 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Н. В., подадена от особения му представител адв. К. Г. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-В с-в, от 24.11.2014г. по в. гр. д. № 17091/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 46 с-в, от 25.03.2013г. по гр. д. № 22330/2009г., с което е признато за установено между Р. Е. Г. от една страна и З. В. С. и П. Н. В. от друга, че сключеният на 22.03.2000г. договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен като привиден, прикриващ договор за дарение, и на основание чл. 124 ГПК е признато за установено по отношение на П. Н. В., че Р. Е. Г. е собственик по силата на дарението от 22.03.2000г. на същия недвижим имот, подробно описан в решението.

Ответницата по касация Р. Е. Г. в подадения от пълномощника й адв. П. Б. Г. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да постанови въззивното решение съдът е приел за доказано, че действителната воля на страните по сделката – З. С. като...