О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 45

ГР. София, 04.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в закрито заседание на 2.02.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4886/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

В срока по ал. 1 е постъпила молба от Т. С. – ответник по недопуснатата до разглеждане с определение по чл. 288 ГПК от 28.12.2015 г. касационна жалба, за присъждане на сторените за производството пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение, поискани с отговора на жалбата и удостоверени с приложеното към него адвокатско пълномощно.

Ответникът по молбата [фирма] – в ликвидация, [населено място] я оспорва като неоснователна. Намира, че не са представени доказателства за заплащане на договорената като адвокатско възнаграждение сума.

ВКС намира молбата за допустима, но неоснователна. В ТР №6/13 г. ОСГТК, т. 1 е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В случая няма данни договореното между Т. С. и пълномощника й адв. Х. Х. адвокатско възнаграждение в размер на 8100 лв. да е заплатено изцяло или частично от страната. В договора на л. 33 не е вписано, че възнаграждението е платено, респ. не е отбелязан начинът на плащане. Затова молбата на ответницата по касационна жалба за присъждането на разноските за адв. възнаграждение следва да се отхвърли като неоснователна.

Поради изложеното...