О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1235

ГР. София, 28.12.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.11.15 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4886/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], в ликвидация, [населено място] срещу въззивното решение на Апилативен съд София по гр. д.№191/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Т. С. частични искове по чл. 45 ЗЗД – за сумата от 99 700 лв., обезщетение за имуществени вреди и за сумата 300 лв., обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно образувано и водено от ответницата срещу ищеца гр. д. №180/05 г. на РС Самоков.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащото на обжалване въззивно решение по иска за обезщетяване на имуществените вреди и е допустима.

За да отхвърли изцяло частичния иск за обезщетяване на имуществените вреди въззивният съд е приел, че поведението на ответницата, изразяващо се в завеждане на иск по чл. 108 ЗС срещу дружеството – ищец за продаден от последния имот не е противоправно. То е израз на признатото и гарантирано в чл. 124 от Конституцията на РБ право на защита пред съд, като отхвърлянето на иска само по себе си не сочи на недобросъвестно и злоумишлено упражняване на права от страна на ищцата / сега ответница по иска за вреди/.Липсват и доказателства за претърпени от ищеца имуществени вреди – договорът за продажба на имота да е развален или купувачът да е съдебно отстранен от имота...